Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Хауснер избърса потта от тила си.

— На каква височина може да лети, за да е в състояние да те заглушава?

— На каквато си иска. Енергията му е достатъчно и има пряка видимост.

— В такъв случай не можем да го свалим, освен ако не криеш на борда ракети земя-въздух.

Бекер се изправи и отлепи от тялото си подгизналите си дрехи.

— Искам да имам последната дума затова какво да се сваля от самолета, Хауснер. Преди малко двама от хората ти се опитаха да вземат кабела, който свързва радиостанцията с батериите.

Яков кимна.

— Добре. — Забеляза, че пилотът е прежълтял и устните му са напукани. — Пийни малко вода.

Бекер тръгна към вратата и без да се обръща, каза:

— Отивам да изкопая гроб.

Не искаше да се среща с нея, но нямаше начин. Тя стоеше на крилото с още неколцина души от мирната мисия. Бе забелязал, че отделните групи не се смесват. Мириам Бернщайн не общуваше много с младшите сътрудници и екипажа на самолета.

Отиваха да помогнат за демонтирането на опашката. Мириам беше увила дланите си с плат, за да ги предпази от острия метал. Цялата бе покрита с пот и прах. Тя бавно пристъпи по непоносимо нажеженото крило и застана разкрачена, за да запази равновесие.

— Изглежда, всички те смятат за герой.

— Аз съм герой.

— Така значи. Никой не обича героите. Страхуват се от тях. Мразят ги. Знаеш ли го?

— Разбира се.

— Изкупи ли греха си, че не си открил бомба, поставена в опашната част преди повече от година във Франция? Вече можеш ли отново да се присъединиш към човешката раса?

— Звучи почти примамливо.

— Тогава го направи.

Хауснер не отговори.

— Какво друго каза Риш?

— Просто искаше да си побъбрим за едно време в „Рамла“.

— Имаме право да знаем.

— Да не започваме пак с това.

— Какви условия предложи?

— Готова ли си да се предадеш при каквито и да било обстоятелства?

Тя се поколеба, после каза:

— Само за да спася живота на хората.

— Нашият скъпоценен живот не струва нищо в сравнение с националното унижение.

Мириам поклати глава.

— Какво съм намирала в теб? Всъщност ти си ужасен човек.

— Не искаш ли да укротиш звяра, Мириам? Не обичаш ли да правиш добрини? — Хауснер си спомни топлотата й в самолета, когато бе смятала, че той се нуждае от някого.

Тя се смути.

— Подиграваш ли ми се?

Яков извади един от фасовете си и дълго се взира в него. Внезапно Мириам му се стори абсолютно безпомощна. Той я погледна.

— Виж, Бург се оплаква от теб. Казва, че си оказвала лошо въздействие върху духа на хората. Така че се стегни и запази мнението си за себе си, докато ти дадат думата в Кнесета. Говоря сериозно, Мириам. Ако той реши да те обвини в подстрекаване на раздори, няма да мога да ти помогна.

Тя впери очи в него, спомни си онова, което й бе казал по-рано, и неочаквано се изчерви.

— Какво? Що за обвинение е това „подстрекаване на раздори“? Не можеш да ме уплашиш с това. Ние сме демократична държава, по дяволите.

— Ние сме във Вавилон. Именно тук Хамурапи 34 34 Цар на Вавилон от XVIII в. пр.Хр. или по-рано. — Б.пр. е кодифицирал закона за възмездието — око за око, зъб за зъб — много преди да ни го даде Мойсей. Древната ни история е жестока и за това е имало основателна причина — светът е бил жесток. После сме станали професионалните пацифисти на земята и виж докъде ни докара това. Сега възпитаваме младежи, които след всички тези векове отново трябва да воюват. Може да не ни харесват маниерите им, но на тях не им пука. И те не харесват особено много нашия европейски произход. Ако бяха останали в Европа, моите родители щяха да попаднат в товарните вагони също като твоите. Ашер Авидар беше глупак, но знаеш ли какво? Такива глупаци ми харесват. Плашат ме хора като теб.

Мириам се разтрепери и задъхано отговори:

— Ако… ако твоите родители бяха останали в Европа… ти щеше да станеш нацист. Те щяха да познаят в теб един от своите.

Хауснер я зашлеви през лицето. Тя падна на крилото, претърколи се няколко метра надолу по наклона и остана да лежи там. Металът изгаряше голата кожа на бедрата й. Не искаше да стане, макар че нищо не й пречеше.

Накрая той се наведе и я изправи.

Всички ги зяпаха.

Хауснер я хвана за ръцете и доближи лицето й към своето.

— Никога няма да се разберем, ако продължаваме да се ръфаме един друг, Мириам. — Той се вгледа в очите й и видя сълзи, които след миг се застичаха по бузите й. — Извинявай.

Тя се отскубна от него с изненадваща сила.