Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Хауснер погледна далечните върхове. Около подвижните пясъчни дюни се вихреха малки въздушни въртопи. Те се издигаха по възвишенията, изчезваха в деретата, после отново се появяваха и се насочваха към тях.

Добкин проследи погледа му.

— От военна гледна точка, наистина не зная на кого ще донесе преимущество прашната буря.

— Имаме си достатъчно проблеми — отвърна Яков. — Мога да мина и без този. — Той се обърна към Бург. — Ако си свършил с пленника, ще се избавим от него.

— Мислех, че ще го пуснеш.

— Да.

Генералът възрази.

Хауснер му предложи цигара.

— Ще ви разкажа нещо. — Той се отпусна назад на хладната пръстена рампа. — По време на обсадата на Милано през дванайсети век местните пълнели чували с пясък и подсилвали с тях укрепленията. Предвождани от германския император Барбароса 32 32 Фридрих Барбароса (1123–1190) — император на Свещената римска империя 1152–1190. — Б.пр. , враговете им смятали, че чувалите са пълни с жито, и се обезсърчили. Всъщност градът гладувал, ала Барбароса не го знаел. Няколко години по-късно той обсадил италианския град Алесандрия. Селянин извел кравата си на паша извън крепостните стени и бил заловен от силите на императора. Когато убили кравата, за да я изядат, видели, че стомахът й е пълен с жито. Селянинът обяснил, че сеното и фуражът им били на привършване, но зърното било толкова много, че хранели с него добитъка. Барбароса пак се обезкуражил и вдигнал обсадата. Всъщност алесандрийците гладували и селянинът с кравата били номер.

— Опитваш се да ни кажеш нещо — рече Бург.

— Да. Първо ще си устроим празник. Пеем, танцуваме, правим се, че ядем и пием. Събираме цялото си оръжие в овчарската колиба. Зареждаме по един патрон във всички резервни пълнители, така че да изглеждат пълни. Преструваме се, че не ни пука за храната и боеприпасите. Поставяме фалшива картечница достатъчно надалече, за да не е очевидна измамата. Измисляме още трикове. Все едно че тук е дошла на почивка Трета бронирана дивизия. И после ще освободим господин Мохамад Асад.

На лицето на Добкин се изписа скептично изражение.

— Не е ли прекалено явно?

— За Риш и офицерите му. Но ашбалите ще се замислят. — Той погледна Бург.

— Защо не? — рече шефът на Мивцан Елохим. — Вече свърших с него.

Тримата мъже влязоха в колибата. Каплан все още лежеше по корем, но изглеждаше добре. Четирима други леко ранени, сред които Йошуа Рубин, играеха карти. Стенографката Рут Мандел беше завита с одеяла и имаше треска. Палестинецът боязливо погледна Вург. Хауснер видя, че носът му е счупен. Не му се щеше да го държи при ранените, ала на хълма нямаше друго закрито пространство, освен конкорда, който се бе нагрял като пещ. А и там Мохамад Асад би могъл да научи информация, която да предаде на командирите си.

Двете стюардеси се бяха върнали и Бет Абрамс разбинтова раната на Каплан. Започваше да гноясва и миришеше отвратително. Цялата кирпичена колиба вонеше на стари бинтове и пот. Момичето започна да маже откритата рана с някаква жълтеникава каша.

— Какво е това? — попита Хауснер.

Тя вдигна очи към него, помълча, после отговори:

— Местно растение, което има кръвоспиращо действие.

— Откъде знаеш?

— Когато бях в армията, прочетох за него в един военен медицински наръчник. — Докато говореше, Бет внимателно мажеше кашата върху раната. — Плодовете са лимоненожълти и гладки. Горе-долу колкото топки за тенис. Лежат на земята на дълги дръжки. Забравих как се казва. Растат по склона. Използвам ги за всички ранени. Спиртът свърши. — Тя бинтова Моше и се отдалечи.

— Добре. — Хауснер се обърна към Каплан. — Как ти е задникът?

Младежът пресилено се засмя.

— Стюардесите постоянно ме мажат с тая жълта гадост. Явно не се шегуват, когато казват, че ако летиш с „Ел Ал“, ще се отнасят с теб като с цар Соломон.

Яков се усмихна. Каплан му напомняше за Мати Ядин. Щеше да се погрижи да го повиши.

— Оная по-дребничката, Бет Абрамс, е истинска кучка, но хвърля към задника ти погледи, които нямат нищо общо с медицината. Имай го предвид, когато се върнеш в Лод.

— Ще го имам предвид довечера.

Хауснер забеляза, че Хаим Тамир, тежко ранен по време на контраатаката от предишната нощ, спи неспокойно.

Той прекоси малкото помещение, приближи се до мъжете, които играеха карти, и каза на Рубин:

— Никога не си ми споменавал, че си побъркан.

Йошуа, дребен червенокос мъж на двайсетина години, събра картите си и вдигна глава към него.