Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Някой пак я потупа по рамото и Мириам вдигна глава. Усмихваше й се млад пилот, който й подаде лист хартия.

— Радиограма.

Няколко секунди тя само я гледаше, после я разгърна и прочете надрасканите с молив думи. „Обичам те. Теди.“

— Ще отговорите ли?

Мириам избърса очите си, поколеба се, после поклати глава.

— Не. Благодаря.

Изненаданият пилот се обърна и се отдалечи.

Тя отново прочете бележката и я прибра в джоба си. Пръстите й докоснаха сребърната звезда от Яков. Мириам извади ръката си. Щеше да провери за потомството на Яков преди да се срещне с Теди Ласков.

Теди Ласков за последен път прелетя над Вавилон. На земята като че ли не помръдваше нищо друго, освен вятъра, пясъка и самотен мъж на магаре, който пътуваше на запад през заливните тераси и гледаше нагоре към небето. Големият синьо-бял конкорд лежеше до кея на Ума. „Би трябвало да изглежда още по-нелепо на това място“ — помисли си Теди. Селото и самолетът бяха кулминацията на две хиляди и петстотин години отделно развитие и все пак ги свързваше нещо общо.

Ласков рязко зави и пое на запад, надалеч от люлката на цивилизацията, надалеч от земята на плена, над пустинята Шамия към Йерусалим. Подвижните криле на изтребителя му, преди разперени за битка, сега бяха свити като пелерина.

След няколко минути настигна двата транспортни самолета.

Мириам не бе отговорила на публичната проява на любовта му и той се чувстваше малко глупаво. Ласков се стрелна между двата C-130, зави, набра скорост и разпери криле, за да може да лети по-бавно. Отново мина покрай тях и махна с ръка в кабината си.

Хората зад всички илюминатори също започнаха да му махат.

Мириам Бернщайн колебливо се изправи, застана до другите, които гледаха навън, и със закъснение махна на изтребителя. После се обърна, отпусна се на пода и заспа още преди да е легнала. Давид Бекер я зави с одеяло.

Теди приключи с акробатиката и изчезна на запад. Пое курс към Йерусалим и премина през звуковата бариера. Щеше да ги посрещне на земята — изкъпан и в цивилни дрехи, — когато пристигнеха, все още покрити с вавилонски прах. В съвременния свят ситуациите се променяха с невероятна скорост. Изглежда, нямаше установена точка като Полярната звезда, по която да определяш посоката. Зачуди се дали Мириам се е променила във Вавилон. Не. Не и Мириам. Тя беше стабилна, почти безразлична. Отначало щяха да изпитват отчужденост и студенина — те понякога идваха с раздялата, — но това щеше да премине.

Ласков без причина се издигна в стратосферата. Просто искаше да види земното кълбо и вечните звезди в черните небеса. Тук перспективата се променяше. Вавилон. Йерусалим. Бог. Мириам Бернщайн. Теди Ласков. Всичко си идваше на мястото в тази ледена безвъздушна пустош. Щеше да го изпита преди да види куполите и кулите на Йерусалим.

В Ню Йорк беше десет вечерта. Арабската и израелската делегация се бяха събрали в заседателната сграда на Обединените нации. На всеки петнайсет минути получаваха съобщения от Багдад и Йерусалим. Последните телетипи най-после бяха донесли окуражаваща новина.

Някой отвори бутилка арак и тя обиколи присъстващите. Не разговаряха много, но когато напрежението започна да отслабва, между двете групи се установи доверие, дори приятелство. Арабски делегат вдигна тост. Скоро всички предлагаха наздравици. Аракът и сладкото вино се лееха.

Саул Езер, постоянен представител на Израел в ООН, си помисли, че никога не е присъствал на по-дружеска среща между предварителни делегати на конференция. Когато пристигнеха, мисиите от Израел и арабските страни щяха да заварят плодородна почва. Той тихо се изправи, отиде на телефона в съседната стая, набра номера на един хотел в центъра на града и потвърди резервациите на израелската делегация.

Шеарясув изгуби от поглед самолета и насочи магарето си на изток към Ума. Бяха преживели странно събитие в безвременния, неизменен живот на Ефрат.

Равинът си представяше празненствата в Йерусалим, ала за Ума щеше да настъпи период на несигурност. Ако тяхното село обаче не оцелееше, щяха да останат общностите в Багдад и Хила. Ако и те изчезнеха, щеше да остане Йерусалим или някое друго място. Някой ден Господ щеше да престане да поставя на изпитания чедата Си и тогава всички щяха да се завърнат в обетованата земя, спокойни, че вече не се налага да са далеч от Сион, за да гарантират запазването на своя народ.

В далечината слънцето изгряваше над вавилонските могили. Шеарясув вдигна глава и запя с ясен глас, който се понесе над самотната равнина, прехвърли Ефрат и стигна до руините на Вавилон: