Джон Стайнбек: Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Сам един от нямащите, Стайнбек съвсем не е чужд на класовите противоречия и затова не е чудно, че съумява да вземе страна, когато в Салинас започва стачка на ябълкоберачите. Тя бързо се разраства, обхваща стотици земеделски труженици и довежда до обща стачка в Сан Франциско през 1934 г. Тези събития стават в родния край на писателя и това още повече му помага да ориентира своите симпатии. Набързо създаден комитет на земевладелци и индустриалци поема фактическата власт, отменя гражданските свободи, въоръжава големи маси свои привърженици и повежда истинска битка срещу стачниците. Салинас се превръща в укрепен град с барикади и бодлива тел, започват арести и масови разстрели, с линч биват заплашени всички журналисти, дошли да отразяват нечуваното кръвопролитие. Стайнбек е потресен и посвещава следващата си книга на това жестоко класово стълкновение — тя носи заглавието „В съмнителна битка“, израз, взет от „Изгубеният рай“ на Милтън. В писмата си от това време той споделя, че книгата ще бъде „прост разказ за стачката“, че може би ще се окаже „твърде жестока“, за да я приеме някой издател. Сега вече неговите герои не са жертва на стихиите, на личните си страсти и състоянието си, а на социалното неравенство. Писателят се опитва да застане в позата на страничен наблюдател и уж обективно да разказва събитията като незаинтересован хроникьор, но в романа за пръв път той открива за себе си типичната за Америка социална несправедливост, стихийния протест на експлоатираните.

И за пръв път Стайнбек въвежда в своето съзнание, а оттам и в романа си героя-комунист. Тъкмо комунистът внушава на стачкуващите, че могат да извоюват по-добри трудови и жизнени условия единствено ако са солидарни, ако представляват организирана сила. Пишейки „В съмнителна битка“, Стайнбек се сблъсква с икономическите, социалните и културните основи на американския начин на живот, с широко разтръбяваните принципи на американската „демокрация“. Но в същото време той все още не може напълно да застане на позициите на професионалния революционер. До голяма степен такова е поведението и на един от героите на романа, доктор Бъртън, който изпитва чисто човешко състрадание към стачкуващите и е против „виджилантите“ (наемниците на господарите), но се старае да остане по-далеч от реалния конфликт. Стайнбек внушава на читателя, че комунистите Мак и Джим Нолан допускат доктринерски грешки, поради които битката им наистина е „съмнителна“, че във фанатизма си са готови да пожертвуват другаря по борба, че и на тях, както на капиталистите, е чужд всякакъв хуманизъм. Тук се долавят отново отзвуци на авторовото разбиране за „групата“, за аморфната тълпа, която, независимо от коя страна на барикадите се намира, все пак е съставена от „човешки същества“. „Аз не вярвам в каузата, вярвам в хората“ — заявява доктор Бъртън на Мак и това е сякаш ключовата идея и на самия писател. Не е случаен фактът, че Стайнбек заема заглавието си от Милтън — битката е пренесена в „небесата“ на Централна Калифорния. Овощните градини са вечният Едем, от който капиталистът-бог прогонва ябълкоберачите, а комунистическата партия — Сатаната, който ги подмамва с приказки за познание, свобода и власт. В края победата принадлежи на Милтъновия бог, но остава открит въпросът: тиранично ли е това незнайно божество, или е само един справедлив съдник, който изпълнява добрите си намерения чрез насилие и зло? Явно е, че по това време възгледите на Стайнбек са раздвоени, че имат силни и слаби страни. Той е истински демократ и хуманист, но в същото време се съмнява в идеологията и в методите на борба, с които си служи напредничава Америка, и е повече склонен да си обяснява някои социални проблеми с несъвършенствата в чисто биологичната природа на човека. Така или иначе, той решително застава на страната на потиснатите и „В съмнителна битка“ се нарежда с право измежду най-силните произведения на американския критически реализъм.

През есента на 1935 г. семейство Стайнбек заминава за Мексико. В същност това е бягство — филмовата индустрия е решила да екранизира „Тортила Флет“, но писателят се ужасява при мисълта, че ще трябва да отиде в Холивуд. Мексико среща Стайнбек с простите си селяни, с характерния си пейзаж и той за дълго ще запомни неподправения латиноамерикански дух, за да му се поклони след това в „Морето на Кортес“. Обратно в Калифорния, той започва нова книга. „Като работя, чувствувам колко богат и разнообразен е животът, усещам целия му героизъм. Естествено, не всичко е част от самия мене. Но понякога мислено сътворявам нещо, което е далеч по-грамадно и богато от моя дребен живот. В този смисъл удовлетворението, което изпитвам, може да се сравни със задоволството на бащата, който вижда, че синът му е успял там, където той е претърпял поражение.“ В началото на 1937 г. книгата е вече издадена — това е повестта „За мишките и хората“. Успехът й е главоломен. Тя става бестселър, клубовете за разпространение на книги я разпращат на всичките си членове, по нея авторът прави драматизация, пиесата се поставя в няколко театъра и скоро получава наградата на Клуба на театралните критици. Популярността й е лесно обяснима: двамата герои, Джордж и Лени, са бездомни сезонни работници, подобно на милиони други американци, които също като тях мечтаят за късче своя земя и свой покрив. Но „и най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени“ — този стих на Робърт Бърнс, дал заглавието на повестта, е и нейният логичен финал. Малоумният гигант Лени, който е изпълнен с криворазбрана нежност към всичко „крехко и меко“, удушва с ласките си една жена и току преди позорния линч пада от куршума на приятеля си Джордж — едничкото възможно спасение на мечтата. Може би най-натуралистичната от всички творби на Стайнбек, „За мишките и хората“ внушава един детерминизъм, който осуетява суетата на човешките копнежи в почти класическите рамки на драматичното повествование. Действителността ни най-малко не се интересува от бляновете на нищите, безпомощни жертви в менгемето на растящата икономическа криза. С тази повест Стайнбек присъединява съвестта си към толкова други американски писатели преди и след него, които показаха на света цялата безпочвеност на изначалната, традиционна „американска мечта“.