Джон Стайнбек - Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Макар родителите да боготвореха детето си, макар да трепереха над него и да се радваха като скъперници на хубостта му, те много добре знаеха, че любимата им дъщеря е невероятно глупаво, тъпо и слабоумно същество. Това караше Акулата да се страхува още повече за нея, защото той бе убеден, че тя не е в състояние да се грижи сама за себе си и лесно ще стане жертва на всеки, който реши да я отмъкне. За Катерин обаче Алисината глупост беше нещо приятно, тъй като й даваше много и много поводи да помага на детето си. С тази помощ Катерин доказваше своето превъзходство и скъсяваше донякъде пропастта между себе си и Алис. Катерин се радваше на всяка глупава проява на дъщеря си, защото всяка такава проява я доближаваше до нея и я изпълваше с чувство за собствено достойнство.

Когато Алис стана на четиринадесет години, към многото отговорности, които баща й смяташе, че носи за нея, се прибави още една. Дотогава Акулата само се страхуваше да не я загуби или да не бъде обезобразена някак, но след това започна да го обзема ужас при мисълта, че може да бъде обезчестена. Той толкова често разсъждаваше по този въпрос, че лека-полека новият му страх измести напълно другите два. Сега, да дефлорират дъщеря му, бе все едно да я отвлекат и едновременно обезобразят. Оттук нататък приближеше ли се някой мъж или някое момче до фермата му, Акулата ставаше неспокен и подозрителен.

Този въпрос се превърна в същински кошмар за него. По сто пъти на ден той предупреждаваше жена си нито за миг да не изпуска от очи Алис. „Не знаеш какво може да се случи — току повтаряше той и в бледите му очи припламваха подозрения. — Просто не знаеш какво може да се случи.“ Слабоумието на Алис само подсилваше опасенията му. „Всеки може да я озлочести“ — мислеше си той. Всеки може да я изнасили, стига да остане насаме с нея. И тя няма да може да се защити, защото е толкова глупава. Стопаните и на най-породистите кучки не ги пазят така, когато се разгонят, както Акулата пазеше дъщеря си.

След време започнаха да го обземат съмнения в нейната невинност и все търсеше доказателства за нея. Всеки месец досаждаше на жена си. Знаеше съответните дати по-добре от нея и току питаше настървен: „Дойде ли й?“ — „Още не“ — отвръщаше презрително Катерин. Само след два-три часа: „Дойде ли й?“ И все така, докато Катерин не отговореше: „Дойде й, разбира се. Ти какво си мислиш?“

Този отговор задоволяваше Акулата за един, месец, но не притъпяваше неговата бдителност. Целомъдрието й е непокътнато, следователно то тепърва трябва да се пази.

Акулата си даваше сметка, че един ден Алис ще иска да се омъжи, но колкото и често да го спохождаше тази мисъл, той я отпъждаше и се мъчеше да я забрави, защото гледаше на бъдещия брак на дъщеря си с не по-малко отвращение, отколкото на нейното прелъстяване. Алис беше скъпоценност, за която трябва да се полагат грижи и която трябва да се пази. За него това не беше нравствен проблем, а проблем естетически. Обезчестяха ли я веднъж, тя вече нямаше да бъде онази скъпоценност, над която той толкова трепереше. Той не обичаше Алис така, както баща обича детето си. По-скоро я къташе и ликуваше, че притежава такъв великолепен уникат. Постепенно, докато месец след месец задаваше въпроса „Дойде ли й?“, нейното целомъдрие се превърна за него в символ на това, че тя е здрава, цяла и непокътната.

Един ден — Алис беше вече на шестнайсет — Акулата пристъпи към жена си с разтревожен вид.

— Знаеш ли, ние не можем да разберем дали всичко е в ред… тоест не можем да сме сигурни, та, викам, да я заведем на доктор, а?

За миг Катерин се втренчи в него, като се мъчеше да разбере какво иска да каже. После за пръв път в живота си избухна.

— Мръсна, подозрителна гадина! — викна тя. — Измитай се оттук! И ако още веднъж споменеш такова нещо, ще… ще те зарежа, да знаеш!

Акулата се постъписа, но не се уплаши от нейното избухване. И все пак то го накара да се откаже от намеренията за медицински преглед и занапред той трябваше да се задоволява с редовния си месечен въпрос.

В това време състоянието в сметководната книга на Акулата продължаваше да расте. Всяка вечер, щом Катерин и Алис си легнеха, той изваждаше дебелата книга и я разтваряше точно под лампата. После бледите му очи се присвиваха и сплеснатото му лице добиваше дълбокомислен вид — Акулата пресмяташе новите си капиталовложения и изчисляваше лихвите. Устните му се раздвижваха, защото се уговаряше по телефона да закупи нови акции. Сянка на решителност и тъга пробягна по лицето му, когато трябваше да обяви за пресрочена ипотеката на една хубава ферма.