Джон Стайнбек - Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

А в действителност Акулата не беше виждал в живота си повече от пет хиляди долара накуп.

Най-голямото удоволствие на Акулата бе да го мислят за богаташ. Това така го радваше, че той вече вярваше в собственото си богатство. Определил въображаемото си състояние на петдесет хиляди долара, той поддържаше сметководна книга, в която изчисляваше лихвите си и вписваше различните си капиталовложения. Тази дейност беше най-голямата радост в живота му.

В Салинас създадоха петролна компания със задача да пробие кладенец в южната част на Монтерейски окръг. Щом научи това, Акулата се отби във фермата на Джон Уайтсайд да поразпита едно-друго за компанията.

— Чудя се що за компания е тая — подзе той.

— Как да ти кажа, заключението на геолога, изглежда, е точно — отвърна Джон Уайтсайд. — Аз отдавна знам, че в тази част на окръга има петрол. Научих го още преди години. — До него често се допитваха по такива въпроси. — Разбира се, човек трябва да внимава.

Акулата прегъна с пръсти долната си устна и се замисли за миг.

— И тъй го мисля, и инак го мисля — каза той. — Но ми се чини, че е добро предприятие. Имам едни десет хиляди, които не носят колкото трябва да носят. Види се, пак ще трябва да премисля. Но рекох да видя ти какво ще кажеш.

В същност Акулата вече беше взел решение. Щом се прибра в къщи, отвори сметководната книга и извади десет хиляди долара от въображаемата си банкова сметка. После прибави в колоната за ценните книжа акции от петролната компания за същата сума. От този ден нататък следеше трескаво как вървят акциите на компанията. Когато се покачваха малко, той си подсвиркваше безгрижно, паднеха ли, в гърлото му заставаше някаква буца. След време, когато изведнъж акциите отскочиха много, Акулата така се въодушеви, че влезе в магазина на Т.Б. Алън и купи часовник от черен мрамор с ониксови колонки от двете страни на циферблата, а отгоре — бронзов кон за разкош. Клиентите в магазина се спогледаха многозначително и зашушнаха, че Акулата ще направи сега голям удар.

След седмица за акциите на компанията вече не се чуваше нищо, а самата компания се провали вдън земя. Едва научил новината, Акулата измъкна сметководната книга и отбеляза в нея, че е продал акциите един ден преди фалита, и то с две хиляди долара печалба.

На връщане от Монтерей Пат Хъмбърт спря автомобила си на главния път пред къщата на Акулата.

— Доколкото разбрах, влязъл си вътре с акциите на петролната компания — подхвърли Пат.

Акулата се усмихна самодоволно.

— Ти за какъв ме мислиш, Пат? Продадох ги всичките още преди два дни. Ти най-добре трябва да знаеш, че не съм вчерашен. Усетих аз, че тия акции стават плява, но и знаех, че ще се вдигнат, за да могат големите акционери да се измъкнат здрави и читави. И щом те взеха да разпродават, аз сторих същото.

— Голям дявол си, ей! — възхити се Пат.

Малко по-късно той разправи в магазина за този разговор с Акулата. Хората там взеха да кимат глави и да правят нови догадки за състоянието на Акулата. И признаваха, че ако трябва да правят някаква сделка, не биха искали той да е насреща им.

В същото време Акулата изтегли заем от една банка в Монтерей, четири хиляди долара, и си купи трактор на старо.

Постепенно славата му на човек разсъдлив и далновиден дотолкова порасна, че никой в Небесните пасбища и не помисляше да купи ценни книжа или парцел земя, или дори кон, без първо да се посъветва с Уикс Акулата. С всеки от своите почитатели Акулата обсъждаше обстойно проблема му и накрая даваше изумително добър съвет.

След няколко години неговата сметководна книга показваше, че с отлично премислени капиталовложения той е натрупал сто двайсет и пет хиляди долара. Като го виждаха, че живее от скромно по-скромно, съседите му го уважаваха още повече, защото богатството не бе замаяло главата му. Не беше глупав човек той. Жена му и красивата му дъщеря продължаваха да се грижат за зеленчука и да го приготвят за продан в Монтерей, а Акулата вършеше хилядите работи, необходими за овощната градина.

В живота си Акулата не бе имал любов като тази в романите. Когато беше деветнайсетгодишен, той отиде три пъти на танцова забава с Катерин Мълок, по липса на друга. Това задвижи механизма на съществуващата практика и той се ожени за Катерин, защото семейството й и всички съседи очакваха тази женитба. Катерин не беше хубава, но в нея се криеше свежата жилавост на новопокарал самораслек и напористата сила на млада кобила. След женитбата тя изгуби своята сила и свежест, както става с цвете след опрашването му. Лицето й повехна, задникът й наедря и тя пое втората си орис — орис на изнурителен труд.