Джеймс Чейс - Нежен център

Помисли си: „Ако наистина смяташ, че Крис не го е направил, тогава трябва да отидеш в полицията. Ако наистина смяташ, че той не е способен да направи такова ужасно нещо, тогава върви при Теръл (така ли се казваше?), кажи му за този Хеър и го остави той да се разправя с него.“

Тогава тих, тревожен глас зазвъня в съзнанието й: „Но ако предположиш, че Крис го е направил? Представи си за момент, че в пристъп на лудост той е убил жената? Ще го предадеш ли на полицията? Предположи, че благодарение на теб те докажат, че той го е направил. Представи си, че го затворят до живот в някоя ужасна лудница?“

— Но той не го е направил! — каза Вал почти на глас, стискайки юмруци и дишайки учестено. — Знам, че не е! Тук има някакъв номер. Сигурна съм, че е номер, но как да разбера? Какво да направя?

Тя удари юмруците си един в друг от отчаяние: „Трябва да направя нещо!“

Тя отметна завивките, слезе от леглото и започна да се разхожда неспокойно из стаята.

Това, че беше дъщеря на Чарлз Травърс, не беше без значение. Тя притежаваше същата решителност, същия борбен дух като баща си. Разхождайки се из стаята, тя постепенно се успокои. Ако иска да помогне на Крис, трябва да се справи сама с проблема, реши тя накрая. Утре ще даде парите на Хеър. Това ще го задържи две седмици. През това време трябва да разбере някак си какво е правил Крис през времето, за което няма спомени. Ако можеше да намери жената, която е срещнал… която го е накарала да се сеща за слонове (защо слонове?)… би могла да докаже, че той изобщо не се е приближавал до мотела, в който Сю Парнъл е била убита. Ако може да направи това, Крис ще бъде спасен, но къде да намери тази жена?

Тя продължаваше да кръстосва стаята, обмисляйки нещата и набирайки все повече решителност, докато луната избледня в просветляващото небе и червеният диск на слънцето започна бавно да се издига.

Макс Джейкъбс видя как Вал влезе във Флорида Банкинг Корпорейшън. Часът беше десет и десет. Той чакаше в колата си от девет часа. Запали цигара и продължи да наблюдава и да чака. В десет и половина Вал излезе от банката. Носеше малък кафяв пакет. Докато тя се оглеждаше нагоре-надолу по улицата, Джейкъбс запали двигателя. Малко след това едно такси спря пред нея и тя се качи в него.

Щом таксито се отлепи от бордюра, Джейкъбс излезе от паркинга и подкара след него. Пет минути по-късно таксито спря пред един неугледен блок с офиси и Вал слезе.

Докато Вал плати на шофьора и влезе в сградата, Джейкъбс припряно паркира. Рискувайки да го блъснат, той се промуши между колите и се пъхна в тъмния вход на блока. Асансьорът вече се качваше и Джейкъбс тръгна нагоре по стълбите, наблюдавайки бавното му пълзене. Видя го да спира на третия етаж. Втурна се натам и пристигна запъхтян. Дългият коридор с матови стъкла на вратите беше пуст. Той се облегна на перилата и зачака, сигурен, че Вал е влязла в един от тези офиси.

Когато Вал влезе в приемната на детективската агенция „Хеър“, Люсил вдигна поглед от пишещата машина.

— Имам среща с мистър Хеър — каза Вал тихо.

Люсил я позна и се изправи.

— Мисля, че е готов да ви приеме — каза тя. — Един момент — и влезе в стаята на Хомър Хеър, затваряйки вратата след себе си.

Хеър гризеше парче шоколад. Сам Карш стоеше до прозореца и пушеше. Двамата мъже бяха малко напрегнати.

— Тя е тук — каза Люсил.

Те се спогледаха. Карш каза:

— Наистина ли смяташ да вземеш парите? Вземеш ли ги веднъж, излагаме се на голям риск.

Хеър остави неохотно шоколада в чекмеджето.

— Доведи я тук — каза той на Люсил. След това се обърна към Карш: — Изчезвай, Сами. Ще се оправя сам.

Карш се поколеба, после вдигна рамене и излезе през вратата, която водеше към коридора. Люсил каза:

— Надявам се, че знаеш какво правиш. На мен тази работа все още не ми харесва.

Баща й се ухили, докато бършеше лепкавите си пръсти в носната си кърпа.

— Но ще ти хареса. Доведи я.

Джейкъбс, който продължи да наблюдава, имаше време колкото да се отдръпне зад ъгъла на коридора, когато Карш се появи. Карш постоя в коридора, след това тихо се вмъкна в приемната, когато Вал излезе от офиса и отиде до асансьора. Джейкъбс видя, че тя вече не носи кафявия пакет. Той остана на мястото си, докато асансьорът не се скри от погледа му. След това хукна надолу по стълбите и успя да види как Вал излезе от сградата и с бърза крачка се отправи към центъра на града. Той се поколеба за момент и като видя една дрогерия наблизо, влезе и се затвори в телефонната кабина.