Джеймс Чейс - Нежен център

Това парти беше очевидно много успешно. Той Марш стоеше до отворения прозорец и наблюдаваше как момчетата танцуват, приказват си, смеят се и го поглеждат с възхищение. Съжаляваше само, че Мо Линкълн не дойде. Беше влюбен в това момче и се успокояваше, че рано или късно Мо ще остави Джако и ще дойде при него.

Фрида, млад изрусен негър, прекоси стаята със ситни крачки.

— Някой те търси по телефона, скъпи — каза той. — Не искаше да каже кой е.

Той Марш излезе в антрето и взе слушалката. Лицето му просветля от вълнение, когато позна гласа на Мо.

— Той — каза Мо, — аз съм отсреща, в дрогерията. Искам да дойдеш тук за пет минути.

— Качи се горе, скъпи — каза Той. — Ела при нас. Хайде, скъпи. Ще се забавляваш добре.

— Искам да приказвам с теб насаме — каза Мо. — Фрида там ли е?

— Да, но…

— Тогава слез тук. Не го искам да се мотае наоколо, когато говоря с теб. Имам да ти казвам нещо важно.

— Наистина ли? Какво е то, скъпи?

— Имахме скандал с Джако. Хайде ела, за бога, Той.

— Искаш да кажеш, че сте се скарали?

— Никому нито дума. Хайде, Той. Искам да говоря с теб. Побързай.

— Идвам — каза Той и затвори телефона. „Най-после! След цялото това чакане! Ще му дам голямата стая към улицата. Ще я ремонтирам и ще трябва да купя ново легло…“ — мислеше си той.

Фрида, който стоеше до вратата, прекъсна мислите на Той с въпроса:

— Кой беше?

Той се намръщи. Фрида започваше вече да му досажда.

— Не го познаваш — отвърна Той. — Върни се при гостите. Не обичам да ме шпионират.

Фрида го погледна обидено и се върна в апартамента, но щом чу, че Той заслиза по стълбите, тихо се надвеси над перилата.

Фрида видя как бръснарят мина по слабо осветения коридор към входната врата, след което се чу едно кратко изпъшкване и Той се строполи на колене. От тъмнината след няколко кратки, ужасяващи мига се появи Мо, намушка още два пъти Той в дебелия врат и после изчезна като сянка. Фрида чу как една кола запали и потегли и с крясъци се върна в претъпкания апартамент.

Новината за убийството на Той Марш стигна до полицейското управление тъкмо когато Теръл влизаше в оперативната стая. Двама цивилни полицаи водеха Фрида. Подсмърчайки и хлипайки, той избъбри на Теръл това, което беше видял.

— Отведете го и го заключете — каза Теръл. — Пратете камионетка и докарайте останалите. Извикайте Хес с неговите хора тук. Обявете тревога за Линкълн в целия щат.

Докато другите започнаха да изпълняват нарежданията му, той дръпна настрана Бейглър.

— Какво, по дяволите, става в този град? — каза той. — Три убийства за два дни! Знаеш ли какво? Страхувам се за това момиченце, Ейнджъл Прескът. Тя е единственият свидетел, който може да свърже убийството на Хенеки с тези двамата. Сигурно съм си загубил ума. Трябваше да й осигуря полицейска охрана.

— Ще се обадя на най-близкия полицейски патрул да отиде в мотела — каза Бейглър, пресягайки се към микрофона. — Не мислиш ли, че е по-добре да докарат нея и майка й тук?

Теръл се поколеба, след това завъртя глава.

— Кажи им да ги заведат у нас. Кари ще се грижи за тях няколко дни, докато намерим двамата гангстери. Прати някого да пази къщата. Още ли няма новини за Джако?

— Не, изглежда, че се е измъкнал от града — каза Бейглър и започна да вика патрулните коли по радиото. След минута се обърна към Теръл: — Колата ще бъде там след пет минути. Ще ги закарат направо у вас, шефе.

Когато Мо стигна до парк-мотела, той завари Хопи да го чака.

— Няколко ченгета отведоха детето и жената преди около двайсет минути — докладва Хопи. — Те бяха в ей това бунгало — посочи той.

Мо беше вече сигурен, че детето е видяло Джако. Той изпсува, каза на Хопи да изчезва и бързо отиде с колата до най-близкия магазин, за да се обади в апартамента на Харди.

Телефонът иззвъня, когато Харди отключваше входната врата на жилището си. Влизайки в големия хол, той се сепна при вида на Джако Смит, пльоснат в един фотьойл с телефонната слушалка, притисната до тлъстото му ухо.

Джако казваше:

— Върни се тук, Мо. Зарежи колата и ела с автобус. Те познават колата ми — и затвори.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — каза Харди вбесен.

Джако го погледна.

— Загазихме — каза той меко. — Ти, аз и Мо. Ченгетата ни търсят.

Джина се показа на вратата.

— Кажи на тази дебела въшка да се разкара оттук! — изкрещя тя. — Той се намъкна…

— Млъкни — изръмжа Джако. Той гледаше към Харди. — Заради Хенеки е.

Харди пребледня и се обърна към Джина: