Джеймс Чейс - Нежен център

— Хващайте пътя — каза меко Спайк. — Обирайте си парцалите и изчезвайте.

Джако го изгледа.

— Недей да ми говориш така, черно момче — каза той вбесен. — Ще тръгна, когато искам да тръгна, но не преди това.

— Ей сега ще ти призлее — каза Спайк. — Ченгетата бяха тук. Търсят те. Не смятам да крия опасен човек като теб, Джако. Хващай си пътя.

Мо каза:

— Той ще стои тук. — В ръката си държеше нож с широко острие. — Искаш ли да те порна малко, черньо?

Спайк се усмихна.

— Ще трябва да станеш малко по-голям и по-силен, за да ме порнеш — каза той. — Опитай и ще видиш. — В ръцете му се появи дълъг нож.

Мо изръмжа и тръгна към него.

— Престанете — каза остро Джако.

Мо пъхна ножа обратно в калъфа. Той се отдръпна от Спайк, за да има време да извади ножа отново, ако Спайк пак се опита да го нападне.

— Какво те човърка, Спайк? — попита Джако с измамна мекота в гласа. — Какво казаха ченгетата?

— Достатъчно много — каза Спайк. — Търсят те. Говорят за обвинение в убийство. Това е много опасно за мен. Хващай си пътя, Джако, и стой настрана от мене.

Джако и Мо си размениха погледи. Джако почна да се изпотява. Настъпи дълго мълчание, после Мо каза:

— О’кей, Спайк, ще си отидем, но те са се побъркали. Джако не е убил никого.

Джако се изправи. Спайк наблюдаваше Мо, което беше глупаво, тъй като Джако беше по-близо до него. С ужасяващо бързо за човек с неговите телеса движение Джако сграбчи бутилката уиски и удари Спайк в лицето със сила, която троши кости. Спайк залитна назад и изпусна ножа си. Докато се свличаше на пода, Мо се хвърли отгоре му като черна котка. Ръката му с проблясващия нож се стрелна два пъти, след това той се изправи. Наведе се над безжизненото тяло на Спайк, избърса острието на ножа в ризата му и погледна Джако.

— Беше започнал да омеква — каза той. — Така е по-добре. Сега какво ще правим?

Джако отпусна огромното си тяло на стола. Извади кутия шоколад и започна да си тъпче устата.

— Сега нагазихме в големите лайна, момче — каза той с пълна уста. — Трябва да се измъкнем… Но къде да отидем?

— Сигурно е заради Хенеки — каза Мо, като седеше на масата и си люлееше краката. — Детето сигурно ни е видяло. Трябва да се отървем от него, скъпи. Без него и без Спайк ще бъдем в безопасност. Ще отида в мотела и ще го очистя.

Джако кимна.

— Но аз къде да отида?

Люлеейки краката си, Мо се намръщи, после внезапно се ухили.

— Върви при Харди. Той ни вкара в тая каша. Върви при него, скъпи. Той ще трябва да те скрие тази нощ. До утре ще бъдем на чисто. Без детето те няма да имат нищо срещу нас.

— Има ли някой друг — попита Джако, — който би могъл да изпее нещо за нас?

Мо си помисли за Той Марш, който беше видял детето да посочва Джако. Поколеба се. Жалко, че трябваше да се отърве от него, тъй като той беше добър бръснар. Но Мо не се колеба дълго и каза на Джако.

Джако се натъжи, защото също се подстригваше при Той Марш, но разбираше, че щом като ченгетата го търсят по обвинение в убийство, бръснарят можеше да омекне пред тях.

— Очисти го и него — каза той и се изправи. — Закарай ме до Харди с моята кола, после очисти Той. След това върви в мотела и очисти детето.

— Да, сладурче — каза Мо. — Остави това на мене.

Двамата, единият — огромен, другият — жилав и слаб, се измъкнаха тихо от тайната стая и потънаха в тъмнината на нощта.

Джина Ланг седеше на леглото, лакираше ноктите на краката си и слушаше плоча на Франк Синатра.

Беше малко след десет и половина. Ли Харди беше казал, че ще се върне преди единайсет и после ще отидат в клуб „Корал“ за едно питие, преди да изгледат някой късен филм.

Изпълнила задачата си, Джина се изправи. Беше по сутиен и черни дантелени гащички. Тя започна да се изучава в голямото огледало с проницателни, търсещи очи. Беше на двайсет и три. Първата й история беше на четиринайсет години с мъж, когото отдавна беше забравила. Прекара последните девет години, пренасяйки се от легло в легло. При това сексуално странстване се беше сдобила с две визонови палта, диамантена огърлица, различни други бижута с по-малка стойност и петнайсет хиляди долара в банката. Разглеждайки се сега в огледалото, тя търсеше някакви следи от миналия си живот, но с удоволствие видя, че нищо не беше оставило белези върху нейната привлекателност. Тялото й беше стегнато и красиво оформено. Одобряваше лицето си и знаеше, че то очарова мъжете, но не беше много сигурна за очите си. Опита се да смекчи израза им, но не успя. „Е — помисли си тя, вдигайки рамене, — поне ще накарат Ли да не се мотае с други жени, той наистина се нуждае от предупреждение.“