Джеймс Чейс - Нежен център

— О, не, няма да дойде — каза твърдо Ейнджъл. — Ако тя дойде, аз няма да ви помагам. Само аз и мечето.

— Слушай, момиченце — каза мисис Прескът отчаяно, — не ставай лоша. Не можеш да отидеш сама с тези господа.

— Тогава изобщо няма да отида — каза Ейнджъл с решителен глас, като обгърна мечето с ръце, вдигна го от дивана и тръгна към вратата.

— Аз ще се справя с нея, мисис Прескът — каза Теръл. — Ще я върна веднага щом свършим. Тази работа е много важна за нас.

Мисис Прескът се канеше да каже нещо, когато Ейнджъл рече:

— Ще се видим по-късно, мамо. — Бързо излезе от бунгалото и пое към полицейските коли.

— Ако беше моя дъщеря, щях… — започна Бейглър с червено от възмущение лице.

Мисис Прескът се изправи.

— Радвам се, че не е! — каза тя. — Не ме интересува дали някой не харесва дъщеря ми и ще ви бъда благодарна, ако ми спестите забележките си!

Бейглър погледна безпомощно Теръл, затвори бележника и последва шефа си навън, където Ейнджъл го чакаше нетърпеливо.

Мо Линкълн лежеше удобно на бръснарския стол и усещаше острия ръб на бръснача да се движи по черната му буза. Със затворени очи и отпуснато порочно лице той се беше оставил на меките ръце на Той Марш, който от няколко месеца се опитваше да го убеди да остави Джако и да заживее с него.

Той Марш беше наполовина китаец, наполовина поляк — дребен затлъстял мъж, наближаващ петдесетте, с къносана коса, бадемовидни очи и дебело кръгло лице. Минаваше за един от най-добрите бръснари в района и Мо винаги се отбиваше при него за едно вечерно бръснене, преди да излязат с Джако из града.

— Колко е часът, скъпи? — попита Мо със затворени очи.

— Почти шест и половина — каза Той, след като погледна часовника си. — Какво ще правиш тази вечер? Искаш ли да отидем вкъщи? Ще има купон… Китайска кухня и едно момче, което…

— Имам среща с Джако — каза Мо. С удоволствие дразнеше Той, когато можеше.

Той въздъхна. Покри лицето на Мо с гореща хавлиена кърпа, остави го за момент, отиде до прозореца и надникна на улицата.

— Интересно — рече той. — Тези пък какво ли правят?

— Кои, глупчо? — попита Мо, притискайки горещата кърпа към лицето си и вдишвайки ментоловите пари, които тя излъчваше.

— Ченгетата… ей там, в колата, с едно малко момиченце — каза Той и отиде да смени кърпата.

Мо застина. Бързо махна кърпата, измъкна се от стола и отиде до прозореца. Загледа се в полицейската кола, която беше спряла на един паркинг на около петдесет метра от входа на бар „Корал“.

— Какво има? — запита Той.

— Затваряй си устата! — изръмжа Мо. — Дай ми кърпа. — Без да откъсва очи от полицейската кола, той протегна слабата си черна ръка и грабна кърпата, която Той му подаваше. Припряно избърса лицето и врата си и му я хвърли обратно.

Тогава видя Джако Смит да се клати по улицата.

Джако винаги паркираше черно-розовия си кадилак в далечния край на улицата. Вярваше, че кратката разходка от паркинга до бар „Корал“ му помага да отслабне. Той се приближи с носна кърпа в дебелата си ръка, облечен в светлосинята риза и широките черни панталони, които беше носил предишната нощ. От време на време потупваше с кърпата бялото си болнаво лице.

Теръл каза рязко:

— Ейнджъл, погледни на улицата!

Ейнджъл, която играеше с мечето си, погледна и видя Джако, който се приближаваше към тях.

— Това е той! — прошепна тя развълнувано и насочи малкото си пръстче към Джако, който спря за момент пред бара.

— Сигурна ли си? — попита Теръл.

— Да! Това е той!

Мо, който продължи да наблюдава, видя как тя посочи Джако и черното му лице се озъби злобно. Веднага разбра, че детето идентифицира Джако за ченгетата, и това можеше да означава само едно нещо: детето ги беше видяло да влизат в бунгалото на Хенеки!

Той Марш, който стоеше зад него и наблюдаваше какво става, каза:

— Какво е това, скъпи? Джако ли посочи?

Мо се нахвърли разярено върху него:

— Млъквай! Избий си това от главата! Нали искаш да останеш жив, Той?

Той се сви от страх пред смъртоносния блясък в жестоките черни очи.

— Нищо не съм видял! — заекна той. — Честно, нищо не…

— Млъквай! — изръмжа Мо.

Той видя как Бейглър запали двигателя и потегли. Мо изгледа Той:

— Запомни… нищо не си видял, иначе ще те заколя — каза той, след което излезе бързо, притича през улицата и влезе в бар „Корал“.

Джако тъкмо се готвеше да си поръча уиски и бира за разредител, когато Мо влезе.

— Да се махаме оттук, Джако! Бързо! — каза Мо.