Джеймс Чейс - Нежен център

— Мечето се изплати — каза Теръл. — Мисля, че знам кои са били тези двамата, но искам и ти да чуеш какво ми каза тя и да видя дали ще се съгласиш с мен.

Бейглър го последва в бунгалото, където Ейнджъл седеше, гледайки мечето с удивление и любов, докато мисис Прескът, зачервена от неудобство, стоеше до прозореца и наблюдаваше дъщеря си.

— Ейнджъл, хайде да повторим всичко отново — каза Теръл. — Само още веднъж.

Тя му се усмихна.

— Добре. — Погледна Бейглър. — Благодаря ти, че ми донесе мечето. Ти си по-умен, отколкото изглеждаш.

Бейглър я погледна намръщено, седна до масата и отвори бележника си.

— Давай, Ейнджъл — рече Теръл и седна. — Ти се събуди в един без пет. Запали фенерчето си и погледна часовника. Нали така?

— Да — каза детето. — Погледнах през прозореца и видях…

— Защо погледна през прозореца? — прекъсна я Теръл.

— Исках да видя дали има луна. Обичам да гледам луната.

— И имаше ли луна?

— Беше тъмно, но луната се виждаше зад един облак. След това видях двама мъже, които вървяха по алеята между бунгалата. Те минаха под онези лампи на дървото в края на алеята. Видях ги ясно.

— Видя ли ги достатъчно добре, за да ги познаеш, ако ги видиш?

— Бих разпознала дебелия мъж, но не мисля, че бих разпознала черния. Той…

— Ейнджъл! Не трябва да казваш „черен“ — намеси се мисис Прескът. — Трябва да кажеш „цветнокож“.

Ейнджъл хвърли раздразнен поглед към майка си и продължи:

— Всички черни ми изглеждат еднакви, но другия мъж мога винаги да го позная.

— Преди да го опишеш, кажи ми какво направиха тези двамата?

— Ами отидоха до бунгалото на мистър Хенеки и се качиха на верандата. Прозорецът ми беше отворен и ги чух да си шепнат. Но не можах да чуя какво си казват. Беше много тъмно, за да видя какво правят, но чух, че вратата се отвори със скърцане и те влязоха вътре.

— И ти какво направи после?

— Аз почаках, защото се чудех какво търсят в бунгалото на мистър Хенеки. Започна да ми се доспива и когато мистър Хенеки дойде, реших, че той сам ще разбере какво става, и отново заспах.

— Сигурна ли си, че те не излязоха, преди да се върне мистър Хенеки?

— Не, те бяха вътре през цялото време. Не са излизали.

— Добре, Ейнджъл, кажи ми сега за дебелия мъж.

— Той беше много голям и много дебел. Най-големият и най-дебелият мъж, когото съм виждала.

— Ти ми каза, че бил на възрастта на сержант Бейглър — каза Теръл — и че носел синя риза и тъмни панталони. Така ли е?

— Да.

— И си сигурна, че другият беше цветнокож?

— О, да. Той носеше жълто-бял пуловер и сини джинси.

— И още нещо ти направи впечатление у дебелия мъж — каза Теръл. — Какво беше то?

Ейнджъл скри лице в плюша на мечето и се изкиска.

— О, да. Той беше педал. Аз знам всичко за тях, защото приятелката ми Дорис ми казва. А тя знае всичко за тях, защото брат й е такъв. Аз го познах какъв е по походката му.

— Ейнджъл! — възкликна мисис Прескът ужасена. — Ти наистина…

— Моля ви — рече Теръл остро. — Това е важно. — И след това се обърна към Ейнджъл: — Как точно ходеше?

Ейнджъл стана и започна да ситни из стаята. Тя имитираше толкова убедително походката на педераст, че даже Бейглър взе да се усмихва.

Тя спря и погледна Теръл:

— Ето така.

— Искам да почакаш тук за малко — рече Теръл. — След това се надявам да ми помогнеш за още нещо.

— Сега, като имам вече моето мече, ще ви помагам колкото мога — каза Ейнджъл сериозно. Тя отиде при мечето и го прегърна, гледайки Теръл с обожание.

Поласкан, Теръл се усмихна и стана. Кимна на Бейглър и двамата мъже излязоха навън, на слънце.

— Е, и ти им знаеш имената, Джо — каза Теръл.

— Джако Смит и Мо Линкълн — каза Бейглър без колебание. — Никой друг не може да е.

— Телохранителите на Харди. Изглежда, че мозайката започва да се подрежда. Но трябва да сме сигурни. Следващият ход е да покажем Джако на детето и да видим дали то ще го познае.

— Какво ще направим? — Бейглър потри брадичката си. — Да го арестуваме, да го сложим в редица с други хора и да накараме детето да го посочи?

Бейглър поклати глава и погледна часовника си. Беше пет и двайсет.

— Ще я заведем в бар „Корал“. Джако се отбива там обикновено около шест и половина. Ще паркираме наблизо, тъй че тя да може да го види, когато влиза в бара. Ако го разпознае, ще го арестуваме и ще направим очна ставка.

Те се върнаха в бунгалото.

— Искам дъщеря ви да дойде с нас — каза Теръл на мисис Прескът. — Много е важно тя да разпознае този човек. Вие също ще дойдете, разбира се.