Джеймс Чейс - Нежен център

— Тази твоя идея никак не ми допада — каза Карш притеснено. — Никога досега не сме отивали толкова далеч. Сигурен ли си, че няма да изпее всичко на ченгетата?

— Няма. Никога не сме стигали толкова далеч, защото никога не сме имали шанса да приберем половин милион — каза Хеър. Вдигайки телефонната слушалка, той помоли Люсил да го свърже с хотел „Испански залив“.

Вал току-що се беше върнала от санаториума и се канеше да седне до отворения прозорец, когато телефонът иззвъня. Тя се поколеба, след това прекоси стаята и вдигна слушалката.

— Мисис Бърнет ли е?

Тя веднага позна омразния хриптящ глас. Овладя импулса да затръшне слушалката и каза: „Да.“

— Говорихме с вас тази сутрин. — Тя чуваше как дебелият мъж се бори с дишането си. — Да или не, мадам?

— Да, но ми трябва време — каза Вал, съзнавайки, че гласът й трепери. — Мога да платя двайсет хиляди долара утре. Ще ми трябват две седмици, преди да платя останалото.

— Това ме задоволява. В брой, ако обичате. Ще бъдете ли така добра да дойдете утре в единайсет часа в офиса ми и да донесете парите? Имате адреса ми. Тогава ще можем да обсъдим как да бъде изплатен остатъкът от сумата.

— Съгласна съм — каза Вал и затвори.

Известно време тя постоя втренчена в отсрещната стена, след това рязко набра номера на Флорида Банкинг Корпорейшън и поиска да говори с управителя. Беше достатъчно само да спомене името си, за да я свържат веднага.

Хенри Тресби, управителят на банката, беше предупреден от секретарката си, че го търси дъщерята на Чарлз Травърс.

— Добър ден, мисис Бърнет — каза той с ясния си, бодър и делови глас. — Какво мога да направя за вас?

— Бих искала да изтегля двайсет хиляди долара. Ще дойда утре сутринта. Ще донеса чек, подписан от съпруга ми.

— Разбира се. Ще приготвя парите, няма никакъв проблем.

— Искам парите в банкноти по сто — продължи Вал, поколеба се, после каза: — Ще ви бъда благодарна, ако запишете номерата на всички банкноти и ми ги дадете. Освен това бихте ли уредил да получа парите в пакет, запечатан с печата на банката?

Дългият опит, който Тресби имаше в банковото дело, му позволи да запази тона си непроменен, но лицето му придоби разтревожено изражение.

— Разбира се… на вашите услуги, мисис Бърнет. Пакетът ще бъде готов, когато дойдете. Искате ли да проверите сумата, преди да запечатат пакета?

— Не е необходимо. Ще бъда в банката към десет часа.

— Всичко ще бъде направено, мисис Бърнет.

— Благодаря ви — и Вал затвори.

Тресби, дребен елегантен мъж с оплешивяваща глава и проницателни очи, отмести стола си назад и се загледа пред себе си с намръщено лице. Той беше съвестен банкер. Беше поел с удоволствие сметката на Крис Бърнет, когато той и жена му се настаниха в хотел „Испански залив“.

Разбираше добре колко важни бяха тези двама млади хора… още повече заради роднинството им с великия Чарлз Травърс. Инструкциите, които му даде мисис Бърнет, включиха алармената инсталация в съзнанието му. Двайсет хиляди долара със записани номера и в запечатан пакет значеха за него или откуп, или шантаж.

Запали цигара и се замисли. Началникът на полицията и той бяха ходили заедно на училище. Прекарваха отпуските си заедно в лов на риба. Знаеше, че може да разчита на дискретността на Теръл. Макар да се чувстваше неудобно, че прехвърля границата на чисто служебните си задължения, той не се колеба дълго. Вдигна слушалката и помоли да го свържат с полицейското управление. Сержант Теймз, който беше дежурен, му каза, че Теръл го няма и не знае кога ще се върне.

— Много е важно, сержант. Ще помолите ли шефа си да ми се обади вкъщи, когато му е удобно, след шест часа?

Сержант Теймз обеща.

Джо Бейглър излезе от магазина за играчки с голям кафяв пакет под мишница, който съдържаше едно плюшено мече. Той изпитваше отмъстително чувство на удоволствие, защото мечето струваше седемдесет и пет долара. Щом шефът беше толкова глупав да угажда на това малко чудовище, падаше му се да се изръси със седемдесет и пет долара.

Той пристигна в мотела, където Теръл го чакаше. Стана му приятно да види как физиономията на шефа му се сгърчи, когато му каза, че му дължи двайсет и пет долара.

— Ще ти ги дам утре — каза Теръл, като взе пакета и тръгна към бунгалото на Ейнджъл.

Бейглър отиде в закусвалнята и изгълта два хамбургера, като ги поля с ледена бира. Тъкмо щеше да си поръча втора бира, когато видя Теръл да излиза от бунгалото и да се оглежда за него. Плати сметката и отиде при Теръл.