Джеймс Чейс - Нежен център

Изразът на лъскавите очи на Мо беше достатъчно красноречив. Джако се заклатушка с пъшкане след него, движейки огромните си крака с максималната за него бързина.

Барманът ги изгледа с гримаса, след това се върна към работата си, която се състоеше в миене на чаши.

В осем и десет Теръл вкара колата си в гаража. Беше му горещо и се чувстваше изморен. Докато водеше Ейнджъл Прескът обратно в парк-мотела, той си мислеше за душ и хубава вечеря.

Жена му отвори предната врата, когато чу колата да влиза в алеята. Те се целунаха, след което Теръл зададе стария въпрос, който съпрузите винаги задават:

— Какво има за вечеря?

— Пиле — отвърна Каралайн. — Ще бъде готово след половин час, но първо трябва да се обадиш на Хенри.

Теръл влезе в хола и свали сакото и вратовръзката си.

— Хенри? — изгледа той Каралайн изненадано. — Какво иска?

— Каза, че било важно. Обади му се, пък аз ще ти донеса нещо за пиене.

Теръл се поколеба, но виждайки напрегнатия израз в очите на жена си, се усмихна и отиде до телефона. Набра домашния номер на Хенри Тресби и докато чакаше да го свържат, протегна благодарна ръка към чашата уиски със сода и потракващ лед, която Каралайн му предложи.

Гласът на Тресби се чу от другата страна:

— Франк? Извинявай, че те безпокоя, но има нещо, което ме тревожи. Помислих си, че мога да се посъветвам с теб и да чуя какво ще ми кажеш.

Теръл застана нащрек, като чу разтревожения глас на Хенри.

— Казвай, Хенри. Какво има?

Тресби му разказа накратко за телефонния разговор с Вал Бърнет.

— Може и да пострадам, задето си пъхам носа, но ми се струва, че мисис Бърнет има неприятности — заключи Тресби. — Виж сега, Франк, трябва да сме изключително внимателни, защото ако тревогата се окаже фалшива, Травърс ще връхлети върху мен и мога да си загубя работата.

— Мисля, че имаш основание за тревога — каза Теръл. — Радвам се, че ми се обади. А сега остави тази работа на мен, Хенри. Просто забрави за нея. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Аз ще се погрижа.

— Бъди внимателен, за бога!

— Ти ме познаваш — каза Теръл спокойно. — Аз ще се оправя. Имаш копие на списъка с номерата на банкнотите, нали?

— Разбира се.

— Изпрати ми го тук, вкъщи. Така няма да попадне в случайни ръце. О’кей, Хенри? И се отпусни. Аз ще уредя тази работа. — И затвори.

Каралайн видя свъсените му вежди и разбра, че не трябва да задава въпроси. Тя отиде в кухнята, за да сервира вечерята.

Теръл позвъни в полицейското управление. Когато Бейглър се обади, Теръл попита:

— Намерихте ли Джако Смит?

— Не още. Хората ни претърсват всички клубове. Всеки момент трябва да го открият.

— Поставихте ли някого пред апартамента му? — попита Теръл, убеден, че въпросът е излишен, защото Бейглър си знаеше работата.

— Уокър и Лукас са там.

— Искам бързо този тлъст мърляч.

— Ще го заловим преди полунощ. Сигурно играе карти в някоя дупка. Въпрос на време е да открием къде.

— Джо… има още нещо — каза Теръл. — Кажи на Джейкъбс да дойде при мен. Нали той е дежурен?

— Да.

— Кажи му да побърза. Ако дойде навреме, може да има пиле за вечеря.

Бейглър изсумтя.

— Единственият начин да накараш Макс да побърза е да му предложиш безплатно ядене.

Тъкмо когато Теръл сядаше на масата и се канеше да разреже пилето, звънецът на входната врата иззвъня. Той се усмихна на вратата.

Макс Джейкъбс, слаб и висок, от една година на работа в полицията, влезе в хола и се ококори при вида на чудесно приготвеното пиле.

Теръл с нож в ръка му посочи един стол.

— Първо ще ядем — каза той, — след това ще говорим. Имам работа за теб.

По-късно, докато Каралайн миеше чиниите, Теръл пушеше лулата си и разказваше на Джейкъбс за Вал Бърнет.

— Прилича на изнудване — заключи той. — Не можем да се намесим, докато тя не ни повика, но можем да сме нащрек. Искам да си пред банката утре сутринта в девет. Когато мисис Бърнет излезе, първо се увери дали парите са у нея и тогава я проследи. Но запомни, Макс, много е важно тя да не разбере, че я следиш, затова внимавай. Виж къде ще занесе парите. Ако се върне в хотела, обади се на Дюлак и кажи, че аз те пращам. Помоли го да ти каже, ако някой се качи в апартамента й. Ако има такъв, проследи го, който и да е той. Не казвай на детектива на хотела, не му вярвам. Разбра ли всичко?

Джейкъбс кимна.

— О’кей, шефе, ще се оправя — и стана. — Ще бъда на мястото в девет сутринта.

Когато той замина, Теръл се обади в полицейското управление. Попита Бейглър дали има някакви новини за Джако Смит.