Джеймс Чейс - Нежен център

— Засега нищо, шефе — каза Бейглър. — Постоянно получавам доклади, но него го няма в обичайните му свърталища.

— Вдигни тревога в целия щат — каза Теръл. — Искам го бързо, така че да повишат градуса, Джо. Аз идвам.

— О’кей — каза Бейглър, — но няма защо да идваш. Мога да се справя и сам.

— Знам, че можеш — каза Теръл, — и все пак ще дойда.

Спайк Калдър беше висок, мършав негър с безжизнени змийски очи и постоянна усмивка, която разкриваше големи, блестящи бели зъби. Той държеше клуба „Бо-Бо“, разположен на морския бряг и често посещаван от хомосексуалисти и комарджии от пристанищния квартал на Маями.

Най-голямото предимство на клуба бе, че притежаваше тайна стая за срещи, скрита тъй хитроумно под ресторанта и бара, че досега не беше открита от полицията.

Там именно седяха Джако Смит и Мо Линкълн с чаши уиски и бира на масата пред тях.

Мо разказа на Джако какво беше видял и сега Джако обмисляше какво да правят.

— Не трябва да поемаме никакъв риск — каза той накрая. — Трябва да разберем дали това дете наистина е видяло нещо. Сигурно е от мотела, но трябва да се убедим.

Мо кимна. Това му се струваше разумно.

— Ти не мърдай оттук, скъпи — каза той. — Ще накарам Хопи да отиде в мотела и да подуши наоколо.

— Бъди внимателен — каза Джако и потупа Мо по рамото.

— Не се тревожи за мене, скъпи — и Мо се качи по стълбите, надникна през шпионката, за да се увери, че няма никой наоколо, и излезе от тайната стая.

Хопи Линкълн, по-малкият брат на Мо, губеше пари на зарове, когато най-сетне Мо го откри. Щом видя брат си, той остави играта и отиде при него.

Мо му каза какво иска от него:

— Грабвай колата ми, и по-бързо! Искам те тук обратно — веднага!

Хопи почна да увърта, но при вида на двете петдоларови банкноти, които Мо бутна към него, внезапно се ухили.

— Добре, сладурче — каза той. — Тръгвам.

Двамата братя излязоха от кръчмата и Хопи бързо пресече улицата към паркираната кола на Мо. Влезе в нея и потегли.

Мо се промъкна през заобиколни пресечки, избягвайки главните улици, докато не стигна до клуба „Бо-Бо“. Спря се, скрит в тъмнината.

Към клуба се приближаваха двама полицаи. Мо ги разпозна веднага. Той остана неподвижен, подобен на черна сянка, и ги видя да влизат в клуба.

Двамата полицаи, Маршал и Лепски, си пробиваха път към тълпата около бара, където Спайк Калдър приготвяше напитки.

При вида на полицаите мъжете и жените в стаята изведнъж утихнаха. Трима-четирима от тях се запромъкваха към изхода. Останалите гледаха двамата полицаи враждебно, с блеснали и изпълнени с омраза очи.

Спайк остави шейкъра и погледна предпазливо двамата мъже. Досега не беше имал неприятности с полицията и беше твърдо решен да я избягва, доколкото може.

— Добър вечер, господа — каза той с широка усмивка. — Какво ще пиете?

— Виждал ли си Джако Смит? — попита Маршал. Той беше нисък, набит мъж с мускули на боксьор и грубо, безформено лице.

— Не още — излъга Спайк. — Може би ще дойде след малко, но още не се е появил.

Лепски, слаб, жилав и груб, се надвеси над бара:

— Слушай, черньо, мисли два пъти, преди да отвориш този мръсен отвор във физиономията си — каза той меко. — Търсим Джако… може би за убийство. Ако знаеш къде е, сега му е времето да си размърдаш сливиците и да запееш. Ако разберем, че е тук или че е бил тук — влизаш вътре. С удоволствие бих те пообработил. Най-хубавият звук за мене в този вонящ град са пъшканията на някой негър.

Усмивката на Спайк малко се сви.

— Щях да ви кажа, ако беше тук. Разгледайте наоколо, господа, и сами вижте. Не съм го виждал от снощи.

Двамата полицаи огледаха голямото помещение, след това очите им се срещнаха.

— Ако дойде, обади се в управлението. Така ще избегнеш неприятностите.

Лепски изгледа Спайк продължително и жестоко, после кимна с глава на Маршал и те излязоха от бара.

Мо, скрит в сянката, видя как двамата полицаи тръгнаха надолу по улицата и влязоха в друга комарджийска дупка. Като черен дух той се плъзна през улицата към задния вход на клуба „Бо-Бо“. Спря се, за да се увери, че няма никой наоколо, след това напипа с ръка скритата брава, която отваряше вратата към тайната стая, шмугна се в тъмнината, затвори вратата след себе си и запали лампата. Когато слезе по стълбите, водещи към стаята, където го чакаше Джако Смит, от друг скрит вход влезе Спайк Калдър.

Мо изгледа Спайк внимателно. Без да обръща внимание на Мо, Спайк отиде при Джако.