Джеймс Чейс - Нежен център

— Виж, Пеки, хайде почакай в спалнята. Аз ще се оправя с него.

— Аз излизам — каза Джина. — Ако си въобразяваш, че ще дишам един и същ въздух с този тлъст гол охлюв, лъжеш се! Ти се оправяй с него, аз отивам на кино!

— Стой тук! — каза Джако злобно, когато тя тръгна към вратата.

Джина спря и тъкмо се готвеше да го залее с поток от обиди, когато видя в ръката му автоматичния пистолет 38-и калибър, насочен към нея. Тя беше попадала в много трудни ситуации през краткия си живот, но никой досега не беше насочвал пистолет към нея с такива свирепи, убийствени очи.

Харди каза:

— Разкарай тоя пистолет! — но в гласа му липсваше острота и той изглеждаше като болен.

— Тя остава тук! — каза Джако.

Харди се поколеба, след това се обърна към Джина:

— По-добре върви в стаята си, Пеки.

— Какво ти става? — изписка Джина. — Няма да се оставиш на тоя тлъст гол охлюв да те командва, нали?

— Изчезвай! — каза Джако и се надигна от фотьойла.

Тъй като Харди не направи нищо повече, за да я защити, тя се обърна и избяга в стаята си, затръшвайки вратата след себе си. Харди отиде до барчето и си наля едно голямо уиски.

— Да не си откачил, Джако? — попита той, стараейки се гласът му да не трепери. — Махни тоя проклет пистолет.

Джако се отпусна във фотьойла. Сложи пистолета на широката облегалка и почна да наблюдава как пие Харди.

— Ченгетата знаят, че сме пречукали Хенеки — каза той. — Имат свидетел.

— Дяволите да те вземат! — възкликна Харди с почервеняло от ярост лице. — Защо не внимавахте? Кой е свидетелят?

— Едно момиченце. Мо отиде в мотела да се погрижи за него, но ченгетата са го изпреварили. Той Марш го видял как ме посочва, тъй че Мо трябваше да го порне. И сега сме до ушите в лайна.

Харди избърса студената пот от лицето си. Борейки се с надигащата се паника, той каза:

— Слушай сега, Джако, трябва да се махнеш оттук. От сега нататък ти и Мо ще се оправяте сами. Няма да ме накисвате в тази работа. Хайде, изчезвай!

Джако си направи вятър с мръсната си носна кърпа.

— Щом хванат нас… хващат и тебе. Мо ще дойде тук. Ще седнем и ще го почакаме.

Харди си спомни за пистолета, който държеше в чекмеджето на бюрото си. Ако можеше да убие този тлъст педал, би могъл да каже на полицията, че е било при самозащита. Беше сигурен, че Джина ще застане на негова страна, и ченгетата нямаше да могат да му припишат нищо, ако Джако… и Мо, разбира се, бъдат отстранени.

— Е, щом мислиш така… — каза той и разсеяно се приближи до бюрото. — Ще почакаме Мо.

Той започна да отваря чекмеджето на бюрото, когато Джако каза:

— Искаш да умреш ли, скъпи? Ще те очистя за една секунда. Разкарай се от бюрото!

Харди погледна големия патлак, насочен към него, и като сви рамене, отдалечи се от бюрото и седна в един фотьойл.

Мо слезе от автобуса на автогарата в Маями. Беше разтревожен. Ако не можеше да намери и да ликвидира това хлапе, двамата с Джако със сигурност пътуваха към електрическия стол. Но къде да го намери? Къде ли са го закарали ченгетата?

Той бързо си проби път през тълпата, която се мотаеше около автогарата, и стигна до стоянката на такситата. Шофьорът на първото такси изглеждаше да е от Ямайка: той кимна на Мо, когато той отвори вратата на колата. Мо му каза да го остави в началото на Бей Шор Драйв. Когато таксито потегли, Мо запали цигара и се опита да се успокои. Имаше десет минути път и той съсредоточи мислите си върху следващия си ход.

Шофьорът премести станцията на танцова музика. Когато наближиха Бей Шор Драйв, музиката спря и говорителят каза: „Прекъсваме програмата с едно съобщение на полицията. Полицията иска да разпита Мо Линкълн от Ямайка във връзка с разследването на убийството на Той Марш, намушкан преди половин час, след като е имал мистериозен телефонен разговор. Линкълн е на двайсет и три години, висок, слаб, с белег от дясното ухо до брадичката. Когато е видян за последен път, е бил облечен със синьо-бял пуловер и тъмносини джинси. Ако някой е виждал този човек, нека да се обади в полицейското управление. Линкълн е опасен. В никакъв случай не трябва да се правят опити да бъде задържан. Сега се връщаме към Пит Джаксън и неговата музика, предавана на живо от Флорида Клъб.“

Шофьорът изключи рязко радиото.

— Ченгета! — каза той подигравателно. — Само неприятности могат да ти донесат.

Мо извади ножа от калъфа. Сърцето му блъскаше в гърдите. Как толкова бързо го бяха надушили полицаите? Дали не го е видял някой? Беше се втренчил в тила на шофьора, който изведнъж се беше вдървил. Мо беше сигурен, че той го е разпознал по описанието по радиото. Какво да прави сега?