Джеймс Чейс - Нежен център

— Мисис Бърнет занесе парите в агенцията на Хомър Хеър — докладва Джейкъбс. — Току-що излезе. Носеше парите в запечатан кафяв пакет. Когато излезе, пакета го нямаше.

Новината порази Теръл.

— Хомър Хеър?! — възкликна той. — Сигурен ли си, че е оставила парите при него?

— Сигурен съм — каза Джейкъбс.

— Добре. Слушай сега, Макс, това е важно. Върни се пред входа на блока и стой там. Ако видиш Хеър, Карш или жена му да излизат с парите, докарай ги тук. Кажи им, че искам да говоря с тях. Действай твърдо. Не ги оставяй да се отърват от парите. Разбрано?

— Ще се оправя, шефе — каза Джейкъбс и затвори.

Сам Карш и Люсил влязоха в стаята на Хеър тъкмо когато той разкъсваше кафявата хартия на пакета. Хеър се усмихваше. Видът на стодоларовите банкноти, които се разсипаха на бюрото, накара Карш да подсвирне.

— О-хо! Това изглежда добре — каза той и се приближи до бюрото. — Приличат на истински пари.

Хеър мушна пръсти в купчината пари, вдигна ги и ги остави да се посипят по бюрото.

— Сами… ние сме богати! След две седмици малката лейди ще ни предаде останалото… Ще имаме половин милион!

Люсил каза:

— Престани да се държиш като скъперник! Какво ще правим с тези пари сега?

Хеър я изгледа остро.

— Какво ти става? Нервен припадък ли имаш, или какво?

— Ти си дяволски прав. Имам нервен припадък! Представи си, че ченгетата влязат сега? Как ще им обясниш наличието на тези пари?

Хеър погледна към Карш и се усмихна със злата си усмивка.

— Оженил си се за умно момиче, Сами. — Той отвори едно чекмедже на бюрото си и извади очукано дипломатическо куфарче. Бързо загреба парите и ги натъпка в него, затвори го и го бутна през бюрото към Карш: — Размърдай се, Сами. Наеми сейф в Маями Сейф Депозит. Използвай първото име, което мине през плодовития ти мозък, стига да не е едно от нашите, и действай. Колкото по-бързо направим това, толкова по-безопасно ще бъде за нас.

Карш се дръпна от куфарчето.

— Без мен! Люсил може да го занесе. Представи си, че някое ченге ме спре на улицата? Не съм чак толкова луд!

— Вземай го — в гласа на Хеър се появи раздразнение, — ако искаш пая си, трябва да го заработиш!

Карш изгледа куфарчето, след това жена си, която го зяпаше безизразно. Като не получи подкрепа от нея, в крайна сметка вдигна куфарчето.

— Ако ми се случи нещо — каза той на Хеър, — ще пропея като славейче.

— Върви и пей — каза Хеър. — Това ще бъде последната ти голяма роля.

Карш внезапно се усмихна.

— Глупости! За една трета от половин милион бих прерязал дори гърлото на жена си.

— Вярвам ти — каза Люсил с твърд, безизразен глас.

Карш й се усмихна.

— Успокой се, скъпа. Аз просто така си говоря. Освен това ще ми трябва ножовка, за да ти прережа гърлото.

Той килна бомбето над дясното си око и излезе от офиса, размахвайки куфарчето в ръка.

Джейкъбс, който чакаше във фоайето, видя Карш да слиза от асансьора. Видя и куфарчето в ръката му. Карш излезе забързано на улицата и Джейкъбс го последва. Карш влезе в служебната кола и затърси ключа из джобовете си. Намери го и тъкмо когато се канеше да го пъхне в стартера, Джейкъбс отвори другата врата и седна до Карш.

— Здрасти, копой — каза той и се усмихна на Карш, който пребледня, като разпозна Джейкъбс. — Към управлението — шефът иска да говори с теб!

Карш погледна крадешком куфарчето, което лежеше между тях.

— В момента съм зает — каза той. — Ще отида при него по-късно. Между другото, той какво иска?

— Не ми каза — рече Джейкъбс и запали цигара. — Към управлението, Карш, и по-бързо.

— Казвам ти, че съм зает в момента — рече Карш отчаяно. — Имам си работа! Слез от колата ми! Ще се отбия при шефа ти след половин час. Хайде, ченге, разкарай се!

— Може би не знаеш — каза Джейкъбс и лицето му изведнъж стана като от гранит, — трийсетина полицаи, включително и аз, мечтаят да те праснат в лявото око. Всички ние мислим, че ти си най-отвратителният червей, изпълзял от вонящо месо. Би ни доставило огромно удоволствие да натикаме гадната ти очна ябълка в гадния ти мозък. Казах ти… към управлението!

— Заплашваш ли ме? — рече Карш с пребледняло лице.

— Да, Карш. Давам ти пет секунди да подкараш колата. В края на тези пет секунди ще получиш най-хубавия удар по окото, който някой червей някога е получавал.

— Ще ти го върна — каза Карш, останал без дъх, и запали двигателя. — Няма грешка! Ще ти вземат значката!

— Ако се вслушаш внимателно, червей, ще чуеш как ми треперят коленете — каза Джейкъбс и се ухили.