Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

— Това звучи доста фантастично.

— Може и да е така, но ако е вярно, това е изходът оттук .

— Хю? — възкликна Джо. — Глупости. Тук също няма никаква врата за Навън.

— Но би имало, ако това помещение се отдели от Кораба — помните ли как влязохме вътре!

Двете глави отскочиха едновременно към него, сякаш дръпнати с една обща връв. След това те се спогледаха една друга и заспориха. Джо-Джим повтори експеримента си с уредите за управление.

— Виждаш ли? — посочи той. — «СТАРТ.» Това означава да задействаш нещо, да изстреляш нещо.

— Тогава защо не се получава?

— «Въздушният шлюз отворен». Вратите, през които влязохме — това трябва да е. Всичко друго е затворено.

— Хайде да пробваме.

— Първо ще трябва да задействаме Конвертора.

— Добре.

— Не бързай толкова. Излизаш и току-виж не можеш да се върнеш обратно. Ще умрем от глад.

— Хм-м-м… ще изчакаме малко.

Хю слушаше спора, докато оглеждаше внимателно командните табла, опитвайки се да разбере предназначението им. Под сгъваемото писалище на стола, на който седеше, имаше някакво празно складово пространство; той провери какво има в него, напипа нещо и го измъкна оттам.

— Вижте какво намерих!

— Какво е това? — попита Джо. — Я, някаква книга. Има много такива в задното помещение, до Конвертора.

— Я да я видим — рече Джим.

Но Хю вече я беше разтворил.

— «Дневник. Звезден кораб »Авангард“ , — прочете той буква по буква, — „2 юни, 2172 г. Продължаваме полета както досега…“"

— Какво? — изкрещя Джо. — Дай да видя това!

— „3 юни. Продължаваме полета както досега. 4 юни. Продължаваме полета както досега. Капитанска проверка за награди и наказания проведена в 13:00. Виж Административния дневник. 5 юни. Продължаваме полета както досега…“

— Дай ми това!

— Чакай! — каза Хю.

— „6 юни. Избухна бунт в 04:31. Вахтеният го засякъл по монитора. Хъф, младши металоработник, блокира командната станция и призова вахтения да се предаде, обявявайки се за «Капитан». Вахтеният офицер му заповяда да се счита за поставен под арест и сигнализира в Капитанската каюта. Няма отговор.

04:35. Комуникациите са прекъснати. Вахтеният офицер изпрати взвод от трима души да известят Капитана, да повикат главния надзирател и да помогнат за арестуването на Хъф.

04:41. Енергията в Конвертора привърши; свободен полет.

05:02. Лейси, младши член на екипажа, свръзка на вахтения, един от тримата изпратени долу, се завърна сам в командната станция. Той рапортува устно, че другите двама, Малкълм Янг и Артър Сийрс, са мъртви и че на него му е било разрешено да се върне, за да съобщи на вахтения за капитулацията. Бунтовниците определиха като краен срок 05:15.“

Следващите редове бяха написани с различен почерк:

„05:45. Направих всичко възможно да вляза във връзка с други станции и офицери от Кораба, без успех. Смятам за свое задължение, при създалите се обстоятелства, да напусна командната станция, без да съм надлежно сменен, и да направя опит да възстановя реда долу. Възможно е решението ми да е погрешно, тъй като ние сме невъоръжени, но не виждам никакъв друг изход пред себе си.“

— Това ли е всичко? — настойчиво попита Джо.

— Не — каза Хю.

— „1 октомври (приблизително), 2172 г. Аз, Тиъдър Моусън, бивш младши-артелчик, бях избран на тази дата за Капитан на “Авангард" . От последното вписване в този дневник, настъпиха огромни промени. Бунтът бе потушен или, по-точно казано, утихна, но с цената на трагични последици. Всички пилот-офицери, всички инженер-офицери, са мъртви или са смятани за мъртви. Аз нямаше да бъда избран за Капитан, ако имаше останал квалифициран човек.

Приблизително около деветдесет процента от персонала са мъртви. Не всички от тях са загинали в началото на избухването на бунта; от бунта насам не са засявани никакви култури; хранителните ни запаси са намалели. Изглежда има ясни доказателства за канибализъм сред бунтовниците, които не са се предали.

Моята непосредствена задача трябва да бъде възстановяването на някакво подобие на ред и дисциплина сред Екипажа. Трябва да бъдат засети култури. Трябва да бъде въведена редовна вахта при помощния Конвертор, от който сме зависими за отопление, осветление и енергия."

Следващите редове бяха без дата.

„До сега бях прекалено много зает, за да поддържам редовно този дневник. В действителност, аз не знам коя дата сме, дори приблизително. Корабните часовници са спрели. Това може да се дължи на нередовното действие на спомагателния Конвертор или пък може да е резултат от радиацията от външния космос. Вече не разполагаме с антирадиационен щит около Кораба, тъй като Главният Конвертор не действа. Главният ми инженер ме уверява, че Главният Конвертор може да бъде задействан, но нямаме нито един човек, годен за астрогатор. Аз лично се опитах да изуча астрогация по наличните книги, но свързаната с това математика е много трудна.