Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Ерц изпитваше известно затруднение да разбере разликата между звезда и планета. Алън всъщност така и не я разбра.

— Ако моите изчисления са правилни — съобщи Хю на Ерц, — би трябвало всеки момент да задействаме ускоряването.

— Добре — каза му Ерц. Основното задвижване е готово — има повече от двеста тела и много отпадъчна маса. Какво чакаме?

— Нека да се срещнем с Нарби и да получим разрешение да започнем.

— Защо да го питаме?

Хю сви рамене.

— Той е Капитан. Ще иска да знае.

— Добре. Хайде да вземем Джо-Джим и да вървим да приключим с това.

Те излязоха от жилището на Хю и отидоха у Джо-Джим. Джо го нямаше там, но завариха Алън, който също го търсеше.

— Квадратния казва, че е слязъл долу при Капитана — уведоми ги Алън.

— Така ли? Много добре, ще го намерим там. Алън, старче, знаеш ли какво?

— Какво?

— Настъпи моментът. Ще го направим! Ще задвижим Кораба!

Алън ококори очи.

— Йейй! Сега ли?

— Веднага щом уведомим Капитана. Ако искаш, ела с нас.

— Има си хас! Почакайте да предупредя жена си.

Той се втурна към своето жилище, което беше наблизо.

— Много я глези той неговата — отбеляза Ерц.

— Понякога не може без това — рече Хю с отсъстващ поглед.

Алън се върна бързо, макар че можеше да се види, че бе успял да се преоблече с нова препаска под кръста.

— Готов съм — избърбори той. — Да вървим!

Алън вървеше към кабинета на Капитана с горда стъпка. Сега той беше важна личност, ликуваше вътрешно в себе си — той щеше да влезе при Капитана редом с приятелите си, докато стражите им отдават чест — стига са го юркали повече насам-натам.

Но постовият пред вратата не се отмести встрани, макар че наистина отдаде чест, като в същото време застана така, че препречи вратата.

— Отстрани се! — рязко каза Ерц.

— Тъй вярно, сър — потвърди постовият, без да помръдне от мястото си. — Оръжията, ако обичате.

— Какво! Не ме ли познаваш, идиот такъв? Аз съм Главният инженер.

— Тъй вярно, сър. Оставете оръжията си при мен, ако обичате. Устав.

Ерц сложи ръката си на рамото на мъжа и го бутна. Стражът не се помръдна.

— Съжалявам, сър. Никой няма право на достъп до Капитана въоръжен. Никой.

— Ама че работа, проклятие!

— Той помни какво се случи на стария Капитан — отбеляза Хю с приглушен глас. — Умен е.

Той извади ножа си и го подхвърли на постовия, който го хвана ловко за дръжката. Ерц погледна, сви рамене и предаде ножа си. Алън, значително унил, подаде собствения си чифт ножове с поглед, който би трябвало да съкрати наполовина живота на постовия.

Нарби говореше нещо; Джо-Джим гледаше сърдито и с двете си лица, Бобо изглеждаше озадачен и гол, недовършен, без неизменните си ножове и прашката.

— Въпросът е приключен, Джо-Джим. Такова е моето решение. Благоволих да ти обясня съображенията си, но няма значение дали те ти харесват или не.

— Какъв е проблемът? — попита Хю.

Нарби вдигна поглед.

— О, радвам се, че сте тук. Вашият приятел мутат изглежда има съмнения относно това, кой е Капитанът.

— Какво става?

— Той — изръмжа Джим, извивайки палеца си като кука по посока на Нарби, — изглежда си мисли, че ще разоръжи всички мутати.

— Ами, войната свърши, не е ли така?

— Не сме се разбирали така. Мутатите трябваше да станат част от Екипажа. Ако отнемете ножовете на мутатите, Екипажът ще ги избие за нула време. Това не е честно. Членовете на Екипажа имат ножове.

— Ще дойде време, когато няма да имат — обеща Нарби, — но ще направя това, когато и както аз реша. Това е първата стъпка. За какво искаше да ме видиш, Ерц?

— Попитай Хю.

Нарби се обърна към Хю.

— Дойдох да ви известя, Капитан Нарби — заяви официално Хю, — че сме готови да задействаме Главния Конвертор и да подкараме Кораба.

Нарби изглеждаше изненадан, но не се смути.

— Боя се, че ще се наложи да отложите това. Още не съм готов да разреша офицери да се качат горе на равнището на безтегловност.

— Няма да е необходимо — обясни Хю. — Ние двамата с Ерц можем да извършим първите маневри сами. Но не можем да чакаме. Ако Корабът не бъде приведен в движение веднага, Пътуването няма да бъде завършено до края на твоя и на моя живот, взети заедно.

— В такъв случай, ще се наложи да почака — с равен глас отвърна Нарби.

— Какво? — извика Хю. — Нарби, ти не искаш ли да осъществиш Пътуването?

— Няма за къде да бързам.

— Що за проклета тъпотия е това? — намеси се Ерц. — Какво ти става, Фин? Разбира се, че трябва да задвижим Кораба.