Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

— Какво си открил?

— Ела да видиш.

Близнаците го последваха. Онова, което видяха, бе една малка каюта, едната стена на която изглеждаше като стъклена — черна, сякаш далечният й край бе затъмнен. Един до друг, обърнати с лице към стената, се виждаха два ускорителни стола. Страничните облегалки и сгъваемите писалища на столовете бяха покрити с множество малки светещи лампички като контролните лампи на столовете в Главната командна зала.

Първоначално Джо-Джим не каза нищо, само подсвирна тихо с уста. Настани се в един столовете и се зае внимателно да изпробва уредите за управление. Хю се настани на съседния стол. Джо-Джим закри с ръка една група бели лампички върху дясната облегалка на стола му; светлините в помещението угаснаха. Когато отмести ръката си, малките контролни лампички бяха станали сини вместо бели. Нито Джо-Джим, нито Хю не се изненадаха, когато светлините угаснаха; те бяха очаквали това, тъй като тукашните уреди за управление съответстваха на онези в Командната зала.

Джо-Джим започна да търси пипнешком, опитвайки се да намери уреди, които биха произвели подобие на небесата върху празното стъкло пред него. Нямаше такива уреди, а той нямаше откъде да знае, че стъклото бе всъщност отвор за наблюдение, който бе затъмнен от корпуса на самия Кораб, а не екран за наблюдение.

Но все пак успя да задейства съответните уреди. Върху тях имаше надпис СТАРТ; Джо-Джим не обърна внимание на надписа, тъй като не разбираше какво означава той. Задействането им не даде никакви особени резултати, ако се изключи това, че една червена лампичка замига бързо и под надписа се появи някакво изображение. То гласеше: ВЪЗДУШНИЯТ ШЛЮЗ ОТВОРЕН.

Което бе голям късмет за Джо-Джим, Хю и Бобо. В случай че те бяха затворили вратите зад себе си и ако в малкият Конвертор имаше макар и няколко грама налична маса за енергия, те щяха да се окажат изстреляни неочаквано в космоса с един малък кораб, необорудван за път, чиито уреди за управление те разбираха единствено по аналогия с онези в Командната зала. Може би щяха да съумеят да върнат кораба обратно в леглото му; по-вероятно бе, че щяха да се разбият, докато се опитват да направят това.

Хю и Джо-Джим още не съзнаваха, че апартаментът, в който бяха влезли, беше малък космически кораб; представата за подобно нещо им бе още чужда.

— Запали осветлението — помоли Хю.

Джо-Джим го послуша.

— Е? — попита Хю. — Какво схващаш от всичко това?

— Струва ми се доста очевидно — отвърна Джим. — Това е още една Командна зала. Не ни е хрумнало, че е тук, защото не можехме да отворим вратата.

— В това няма смисъл — възрази Хю. — Защо трябва да има две командни зали в един кораб?

— Защо трябва един човек да има две глави? — размишляваше брат му. По моему, ти си очевидно суперброен.

— Това не е същото; ние сме се родили така. А това не е нещо, което просто се е случило — Корабът е бил построен .

— Е, и какво? — не преставаше да спори Джим. — Ние носим два ножа, така ли е? А не сме се родили с тях. Добре е да имаш два.

— Но Корабът не може да се управлява оттук — негодуваше Джо. — Оттук не се вижда нищо. Ако някой е искал втори комплект от уреди за управление, мястото където би трябвало да ги постави е Капитанската веранда, откъдето могат да се виждат звездите.

— Какво ще кажеш за това? — попита Джим и посочи стъклената стена.

— Използвай главата си — посъветва го брат му. — Тя е обърната в неправилната посока. Гледа навътре към Кораба, а не навън от него. И това устройство не е като Командната зала; няма никакъв начин да отразиш звездите на него.

— Може би не сме открили приборите за това.

— Дори и да е така, ти си забравил нещо. Ами онзи малък Конвертор?

— Какво за него?

— Той трябва да има някакво значение. Не е случайно тук. Готов съм да се обзаложа с теб, че тези уреди за управление имат нещо общо с онзи Конвертор.

— Защо?

— А защо не? Защо са заедно тук, ако нямат някаква връзка?

Хю прекъсна озадаченото си мълчание. Всичко, което бяха казали близнаците, като че ли имаше смисъл, дори и противоречията. Цялата тази работа бе много объркана. Но Конверторът, малкият Конвертор…

— Ей, вижте — обади се неочаквано той.

— Какво да видим?

— Можете ли да предположите… Смятате ли, че е възможно тази част от Кораба да е в състояние да се движи ?

— Естествено. Целият Кораб се движи.

— Не — рече Хю, — не, не. Изобщо нямам предвид това. Представете си, че тя се движи самостоятелно . Тези уреди за управление и малкият Конвертор — представете си, че това нещо може да се отдели от Кораба.