Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Нарби побарабани известно време по писалището си, преди да отговори. След това каза:

— Тъй като, изглежда че има малко недоразумение относно това, кой командва тук, май трябва да ви го кажа направо в очите. Хойланд, докато твоите игрички не засягаха ръководенето на Кораба, аз на драго сърце те оставих да се забавляваш. Предоставих ти на драго сърце тази възможност, тъй като ти беше много полезен по своему. Но когато твоите налудничави убеждения се превръщат във възможна опасност за добрия морал, мира и сигурността на Кораба, ми се налага да се опълча срещу това.

Хю бе отворил и затворил устата си на няколко пъти, докато траеше тази тирада. Най-накрая той успя да изрече:

— Налудничави ли? Налудничави ли каза?

— Да, така казах. Ако някой вярва, че солидният Кораб може да се движи, това означава, че той е или луд, или някакъв невеж религиозен фанатик. Тъй като вие и двамата имате предимството да сте научно образовани, приемам, че сте си загубили разсъдъка.

— Мили Джордан! — рече Хю. — Тоя човек видя със собствените си очи, видя безсмъртните звезди — и въпреки това седи тук и разправя, че ние сме луди!

— Какво значи това, Нарби? — хладно попита Ерц. — За какво е цялата тая суматоха? Кого си мислиш, че баламосваш? Ти беше в Командната зала, беше в Капитанската веранда, ти знаеш , че Корабът се движи.

— Ти ме интересуваш, Ерц — поясни Нарби, премествайки поглед към него. — Чудил съм се, дали подсилваш заблудите на Хойланд или самият ти си заблуден. Сега разбирам, че ти също си луд.

Ерц запази самообладание.

— Обясни се. Ти видя Командната зала; как можеш да твърдиш, че Корабът не се движи?

Нарби се усмихна:

— Аз те мислех за по-добър инженер, отколкото се оказва че си, Ерц. Командната зала е една огромна измама. Ти самият знаеш, че онези светлини се включват и изключват с бутони — една много изкусно инженерно изобретение. Според мен, то е било използвано, за да извиква страхопочитание в умовете на суеверните и да ги накара да вярват в древните митове. Но ние нямаме повече нужда от него, Екипажът вярва и без него. То представлява сега един източник за отклоняване на вниманието — аз възнамерявам да го разруша и да запечатам вратата към него.

Хю побесня, когато чу това, избърбори несвързано нещо и щеше да се нахвърли върху Нарби, ако Ерц не го бе удържал.

— Спокойно, Хю — предупреди той.

Джо-Джим, чиито лица се бяха превърнали в каменни маски, хвана Хю за ръката над лакътя.

Ерц продължи тихо:

— Да предположим, че това, което казваш, е истина. Да предположим, че Главният Конвертор и самото Основно задвижване не са нищо друго, освен измишльотини и ние изобщо не можем да ги задействаме, ами Капитанската веранда? Ти видя звездите там, не просто някакъв натъкмен театър на сенки.

Нарби се изсмя.

— Ерц, ти си бил по-глупав, отколкото си мислех. Признавам, че картината във верандата отначало ме заблуди — без да искам да кажа, че изобщо съм вярвал на нея! Но Командната зала ми даде ключа към разгадката — тя е една илюзия, едно умело инженерно изобретение. Зад стъклото има друг отсек, с приблизително същите размери и неосветен. На фона на тази тъмнина, онези малки движещи се светлинки създават ефект за бездънна дупка. По същество това е същият трик, като онзи, използван в Командната зала.

— Това е очевидно — продължи той. — Изненадан съм, че ти не си го разбрал. Когато един очевиден факт е в противоречие с логиката и здравия разум, ясно е, че този факт не е бил изтълкуван правилно. Най-очевидният природен факт е реалността на самия Кораб — солиден, неизменен, завършен. Всеки, така наречен, факт, който оспорва това, е непременно една илюзия. Знаейки това, аз потърсих трика зад илюзията и го открих.

— Почакай — каза Ерц. — Да не би да искаш да кажеш, че си бил от другата страна на стъклото в Капитанската веранда и си видял тези трикови светлини, за които говориш?

— Не — призна Нарби, — това не беше необходимо. Няма съмнение, че би било много лесно да се направи това, но то не е необходимо. Не е нужно да се порязвам, за да знам, че ножовете са остри.

— Така… — Ерц млъкна и се замисли за момент. — Предлагам ти една сделка. Ако Хю и аз сме луди в убежденията си, няма да има никаква вреда, стига да си държим устите затворени. Ние ще се опитаме да задвижим Кораба. Ако се провалим, значи ние сме сбъркали, а ти ще се окажеш прав.

— Капитанът не се пазари — подчерта Нарби. — Но ще помисля над това. Това е всичко. Можете да си вървите.