Свобода Бъчварова: Земя за прицел (Наследникът)

Те пак тръгнаха. Когато минаха край черквата „Свети Крал“, тя бе осветена. Влизаха и излизаха хора. Чуваше се пеенето на поповете.

— Какъв празник е днес? — попита Борис.

— Кой го знае… Може да е Всенощно бдение…

Тук те се разделиха. На Скарлатов не му се прибираше, той тръгна по „Дондуков“. Като мина покрай банката, видя, че на първия етаж кабинетът на баща му свети. Зави по уличката зад банката и позвъни на входа. Отвори му Туше Динев. Не показа с нищо изненадата си.

— Ние работим, но баща Ви ще се радва да Ви види.

Завари го в кабинета, надвесен над огромното бюро. То бе разчистено от всичко и върху него бе просната една голяма карта-план. На пода бяха наредени папки. В първия момент, когато банкерът вдигна глава, той го погледна намръщен със своя остър, малко кривоглед поглед. После лицето му се смекчи в усмивка. Явно бе толкова погълнат от работата, че му трябваше време да дойде на себе си.

— Добра вечер и добре дошъл! — каза баща му.

— Мислех, че вече спиш, а виждам, че като Наполеон пред голямо сражение оглеждаш в нощта полето на битката.

— Почти. Впрочем това са бъдещи терени за строеж. Тия дни Димитър Петков ще трябва да прокара плана и на София. За мене това е от голямо значение. Дълги години се подготвях за този миг и бързам.

— Тогава ще дойда друг път.

— Ние приключихме за тая вечер. Само доуточнявахме някои детайли. Радвам се, че дойде. Седни…

Младият Борис бе малко раздразнен от това посрещане и реши да говори направо за целта на посещението си.

— Интересува ме новият държавен заем.

Старият банкер го погледна и стана от бюрото.

— А защо?

— За да напиша статия, и то отрицателна.

— И смяташ, че мога да ти дам сведения?

— Ти си твърде осведомен…

— Да, и то в подробности. Социалистите ли ти възложиха тази мисия?

— Можеш и така да го кажеш.

Старият банкер се заразхожда по килима. Туше Динев през цялото време стоеше мълчалив до вратата.

— Добре. Аз ще ти дам тези сведения, а питаш ли се защо?

— Любопитно ми е.

— Не защото си ми син. Не от любов към тебе, а защото това ще бъде от моя полза. Но ти все пак помисли!… В момента се готвиш да изиграеш ролята на манипулирана личност, притисната от две противоположни сили. И как се чувствуваш в тази роля?

— Не много добре.

— Значи я осъзнаваш. В живота се започва така, с простичките думи — целта оправдава средствата. Почваш с малко, вървиш и затъваш все повече, губиш свободата си и ставаш играчката в ръцете на другите.

— Не бих казал, че в твоята дейност си се ръководил от висши принципи.

— Вярно е. Аз се ръководех от единствения принцип — печалбата. Всички са убедени, че печалбата е нещо неморално, лошо и винаги за сметка на някого. Следователно печалбата не може да бъде идеал. И все пак съм по-почтен от вас, които в името на идеала можете да извършите доста непочтени дела. Но да оставим това… Накратко, заемът е вече решен. Да се атакува е безсмислено.

— Защо така мислиш?

— Как си представяш, че Шнайдер, Князът, Парѝ Ба, Круп, министрите, висшите чиновници, генералитетът и цялата тая паплач, която се вие като лешояди в небето, ще изпусне плячката?

— Все пак аз ще напиша статията.

— На това разчитам. А какво аз лично печеля от това, няма да ти кажа! Откровен съм, нали?

Старият банкер отиде към желязната каса в ъгъла и я отвори. Оттам извади една кожена папка. После заключи касата и прибра ключа в джоба си.

— Това е проектодоговорът. Той ще бъде приет с малки изменения. Естествено е, че не можеш да го изнесеш навън. Затова остани в кабинета. Ние вече приключихме. Туше Динев ще ти донесе кафе.

— Нямам нужда.

— Тогава лека нощ!

Динев сгъна картата от писалището на банкера и двамата излязоха. Борис не седна на бюрото, а в кожения фотьойл. Зачете се. Един по един изваждаше листовете и после обратно ги поставяше в папката.

Сутринта, когато Никола влезе в кабинета, той го завари заспал във фотьойла. По-късно, на масата в трапезарията, баща и син закусваха сами. Старият банкер мълчаливо пиеше кафето си.

— Мога ли да попитам нещо?

Банкерът кимна с глава.

— Заемът е 145 милиона. Официално е обявен като заем за железопътно строителство. Доколкото знам, фирмата Шнайдер е преди всичко военна. А в договора има клауза да се изплатят в деня на подписването му два милиона франка на фирмата и в близките месеци още 23 милиона. По конверсията на старите заеми от 1888 и 1889 година Банк дьо Пари и де Пей Ба задържа 52500000. Какво остава за железопътното строителство? Едва половината от заема!