Свобода Бъчварова: Земя за прицел (Наследникът)

Банкерът сякаш не го чу и продължи тихо:

— Идвай по-често да си говорим. Може би ще имаш полза за бъдещата си научна работа…

Младият Скарлатов нищо не отговори. Баща му протегна ръка и хвана неговата, после я пусна.

— Много съм самотен — каза едва чуто той. Но после се изправи, вдигна гордо глава. — Извикайте Туше Динев да дойде при мен! Вие сте свободен.

Георгиев искаше да каже нещо, но като погледна банкера, излезе.

— Твоят секретар има доста невзрачен вид.

— А ти какво искаш, да прилича на Сократ?

— Просто се питам защо не си избра за секретар господин Туше Динев. Прави впечатление на жив, интелигентен, инициативен човек.

— Именно за това. Динев е прекалено самостоятелен, откровен и мислещ. Той е от тези хора, които се подчиняват доброволно само на превъзхождащия ги по ум човек. Като секретар той би залинял. Но какво против имаш Георгиев?

— Тази липсваща брадичка и тази огромна адамова ябълка му придават глупав вид на птица.

— И ти ли забеляза? Впрочем В себе си го наричам дендон 2 2 Dindon (фр.) — пуяк — Б.р. или по-точно деми-дендон 3 3 Demi-dindon (фр.) — полупуяк — Б.р. , но вероятно не съм прав. Послушен е, акуратен е. Не се обижда.

— Безличните хора харесват ли ти?

— Не, не съм убеден, че е безличен. Ожени се, има вече и дете. Купи и къща. Въобще един нормален човек с липсваща брадичка. Не съм привърженик на френологията, но често такива невзрачни хора крият неподозирани страсти. Къщата му е ипотекирана при мен и ако не ме обича, поне се страхува. Значи е верен…

Почука се и на вратата застана Туше Динев.

— Господин Динев, аз слизам долу в кабинета. Погрижете се да настаните моя син в квартирата му.

С бързи стъпки старият банкер напусна библиотеката. Туше Динев се отдръпна, за да му направи път. Бе видял разстроеното му лице. Той знаеше твърде много неща както за цялата къща, така и за стария банкер и за отношенията със сина му. Беше изпълнителен, акуратен и много предан на стареца. Той, който бе израсъл, без да помни баща и майка, в суровите условия на католическия пансион, който не беше привързан към никого на тоя свят, намери в лицето на стария банкер обект на своята закъсняла кучешка обич. От отделните подхвърлени реплики, а повече от мълчанието на банкера, той знаеше каква любов и надежда към сина си таеше в сърцето си старецът и тази любов несъзнателно изпитваше и Туше Динев към непознатия, своенравен млад наследник. Затова той не взе сега страна, а беше наскърбен както за бащата, така и за сина. И във внезапен порив, сякаш да утеши и примири двамата, той каза:

— Господин Скарлатов, можете да разчитате във всичко на мен!…

Борис, който не знаеше какво се извършва в ума на младия човек, се изненада от тоя порив.

— По-добре ще е за Вас да запазите благоволението на баща ми — отвърна той.

Късно вечерта Борис Скарлатов се разхождаше в новата си квартира. Беше чиста, с измити жълтеникави дъски, постлана с черга. Мебелировката се състоеше от дървено легло, нощна масичка, стенен долап и още една маса с кана вода и газена лампа. Квартирата беше близо до центъра, на улица „Раковски“. Семейството от мъж чиновник, жена домакиня и две големи деца бяха тихи, спокойни хора. Той бе вече подредил малкото си вещи. Останалите, главно книгите, щяха да пристигнат след време, защото ги бе изпратил по влака с малка бързина за по-евтино. Той гледаше през прозореца снежната бяла, светла нощ, къщите с комините, от които се стелеше гъст дим, чуваше лая на кучетата и всичко това му приличаше на коледна приказка, но не с радостен край. Сякаш след дългото пътуване се бе събудил внезапно от сън и за кой ли път си зададе въпроса: какво правя аз тук?!…

Следващите няколко дни младият Борис Скарлатов подреждаше остатъка от получения багаж. За негово учудване сандъкът му пристигна още на другия ден. Понеже нямаше библиотека, повечето от книгите разположи на пода. На стената закачи една маслена картина, купена във Венеция от беден художник. Харесваха му в нея ярките цветове, старинните къщи, синята вода на каналите и бляскавото слънце. В сурова Швейцария той бе зажаднял за слънце. На другата стена закачи портрета на Маркс. Към него той не се отнасяше емоционално, както повечето социалисти. Смяташе, че Маркс е преди всичко учен, дал на човечеството теория, която го извежда от безизходицата. На масата сложи двете дебели тетрадки с проучването на банковото дело. В него, според Борис, се криеха необятни възможности за научни издирвания, тъй като там бяха концентрирани всички противоречия на капитала. Новият бог Моллох на буржоазията бяха парите, а храмът му — банката. Бе започнал изследването си отдалеч, още от първите разменни операции. А те бяха толкова стари, колкото и човечеството. Беше поработил добре върху дейността на храмовете във Вавилон, Египет и преди всичко Елада и малоазиатските полиси 4 4 полис (гр.) — град-държава в древния свят (Гърция, Рим, Финикия). , храмове-банки, първите в древността. Още тук забеляза колко малко историците — древни и съвременни — са отдавали нужното значение на размяната, на търговията. Може би той със своите научни трудове щеше да прибави поне няколко страници към истинската история на човечеството. Когато посети Берлин, се запозна с първите разчетени йероглифни плочки от Ниневия и бе очарован. Те доказваха правотата на идеите му, защото деветдесет и девет на сто представляваха преди всичко търговски договори между частни лица или между храмовете и частните лица, при които се уреждаха разнообразни имуществени отношения — от покупката на добитък и жито до продажбата на терени, ниви, градини, пръстени със скъпоценни камъни и гаранции за колко години камъкът няма да падне. В тези плочки се криеха наченките на първите финансови операции за плащания по предявен чек в далечна страна. От тях се разбираше и ролята, която са играли намерените многобройни глинени печати-цилиндри на частни лица и на фирми, обмяна на монети, стойността на златния и сребърен талант и още много други подробности, които все повече и повече утвърждаваха мнението му, че за да може да съществува каквото и да е човешко общество, между членовете му трябва да има свободна размяна. Първите финансисти бяха и най-културните хора на своето време. Великият философ Талес 5 5 Та̀лес (ок. 624–547 пр.н.е.) — древногръцки философ от град Милет в Мала Азия. Първият исторически достоверен представител на древногръцката философия, създател на стихийно-материалистическата Милетска школа. Милетските философи били едновременно и естествоизпитатели. Милетците са направили първите открития в геометрията, географията, астрономията и математиката. Те разглеждат природата като материя, намираща се във вечно движение и развитие, но й приписват всеобща одухотвореност. Талес приема като първооснова на материята — водата. е бил и един от най-добрите търговци в древността. Стъпка по стъпка Борис избистряше тези идеи и се радваше, че всяко ново историческо откритие ги доказва. Беше стигнал някъде до древния Рим, където частните банки бяха станали извънредно важни в обществения живот. Бе проследил дейността на банкера Крас 6 6 Крас, Марк Люцилий (ок. 115–53 пр.н.е.) — древноримски политически и военен деец. Един от най-богатите хора в късната римска република. В 71 пр.н.е. е потушил въстанието на Спартак. Загива във война. и свързаните с него Юлий Цезар, Катилина 7 7 Катилина, Луций Сергий (ок. 108 — 62 пр.н.е.) — древноримски политически деец, разорен патриций, безуспешен кандидат за консул. Организира редица заговори, но е бил разобличен от Цицерон. Загива в битка срещу сенатските войски. , Лукул 8 8 Лукул, Люций Лициний (последният век пр.н.е.) — даровит древноримски пълководец, воювал заедно с Помпей десетилетия срещу гръцкия цар Митридат. Прочут е с любовта си към лукса и смайващите пиршества. Той е въвел черешовото дърво в Европа. Прен. — името му служи за назоваване на някой, който е голям и изискан гурман. и Цицерон 9 9 Цицерон, Марк Тулий (106–43 пр.н.е.) — древноримски политически деец, оратор и писател, идеолог и защитник на републиканската демокрация. Бил адвокат. Избиран е и за консул. Голямото литературно наследство на Цицерон съдържа речи, риторически и философски съчинения, богата кореспонденция. От речите му са запазени 57, по-значителни от които са: „Против Верес“, „Срещу Катилина“, „Срещу Антоний“, Теоретически съчинения: „За оратора“, „Брут“ и др. Популяризира съчиненията на гръцките философи и политици. Гениален художник на словото, който е пишел и говорел на латински език. Бил убит по време на гражданската война между привържениците на Републиканската демокрация и тези на Диктатурата. Главата и ръката, с която пишел знаменитите си свободолюбиви речи, дълго стояли до Антоний на пиршеството в чест на победата на триумвирата на Антоний, Октавиан и Лепид — над републиканците. . Все по-ясно му ставаше, че всички те, преди да са исторически личности, са финансови лъвове. Това бе ерата на финансовия разгул в Римската империя, който полека-лека, с годините, щеше да се урегулирва вече от държавата и първите реформи предприема Тиберий 10 10 — Тиберий, Тит Клавдий Нерон (42 пр.н.е.-37 от н.е.) — вторият древноримски император по ред. Успешно воюва срещу германските племена. Силно обогатява държавното съкровище. Последните си двадесет години установява пълно самовластие в управлението, опрян на преторианската гвардия. Прочут е с крайната си подозрителност и жестокост в запазването на безграничната си лична власт. с паричното обращение в империята, за да завърши с Веспасиан 11 11 Веспасиан, Тит Флавий (9–79 от н.е.) — древноримски император, основател на Флавиевата династия. Произхожда от средните незнатни слоеве на Сабинската област в Италия. Кариерата си започва като военен трибун в Тракия. Стреми се да легализира самодържавието на принципата и засилва романизацията сред населението на римските провинции. През неговото управление завършва Юдейската война. Отличен финансист. — не по-малко голям финансов реформатор. Идеите бликаха една след друга, но той знаеше, че това е дълъг, упорит труд и едва след години можеше да отпечата нещо с научна стойност. Беше си направил макар и скромна, но подредена библиотека, и се виждаше в бъдещето — надвесен над масата при светлината на лампата… Какъв океан от факти, които трябваше да се осмислят! Та само Средните векове, Византия, Тамплиерите 12 12 тамплиери (лат.-фр.) — храмовници — членове на католическия духовно-рицарски орден „Тампл“, основан в Йерусалим (1119) за защита на „светите места“ и държавите на кръстоносците. След 1291 центърът му е преместен в Европа (от 1306 в Париж), където орденът се оформя като голяма банкерска къща с разклонения във всички католически страни. В 1307–12 е разтурен след кръвопролитни боеве. , Ломбардските банкери 13 13 Ломбардски банкери — произлизат от северната богата област на Италия — Ломбардия — през средните векове. Именно по това време във Франция започват да наричат ломбардци всички финансисти, обменители и лихвари. , само за тях не стигаше цял живот. В младостта целите, които си поставя човек, винаги са максимални, грандиозни и неизпълними. Но не можеш да имаш голямо постижение без голяма цел. Такива мисли му минаваха, докато подреждаше в долапа костюмите си. Бяха три — един всекидневен — овехтял, един по-нов и един официален — старият фрак. Преди да дойде в България, си бе купил няколко бели ризи от холандско платно и чифт обувки. Бе облечен просто и чисто. Можеше дълго да стои в квартирата си. В студентските години свикна на уединение. Не изпитваше нужда от разговори с хора. Но се бе обадил на Матов и Брезов и бяха си определили среща при Матов. Борис бе донесъл подаръци за децата му — стъклено кълбо с гондола от Венеция — за Алфред — Ваня, а от Лондон кукла на Фредерика — Цветанка. На Ирина бе взел една малка коралова брошка, а на Матов и Брезов по една автоматична писалка, които струваха доста, защото бяха новост. По пътя влезе в една бакалничка и купи красива тенекиена кутийка с руски чай. Кварталът, където живееше Матов, го порази със своята беднота. Ако не беше снегът, който закриваше мизерията, гледката щеше да бъде още по-печална. Къщите бяха от плет и кал, други — сковани от дъски, покривите с каменни плочи и тежки керемиди — провиснали и изкорубени, а оградите изгнили и полегнали. Но по улиците имаше много деца, кучета и котки и те създаваха настроение на бодрост и радост. Едноетажната варосана отвън къща, която заемаше Матов, бе сравнително по-запазена от останалите. Борис почука на вратата. Тя широко се отвори и той видя Ирина с опънатите коси, привързани на кок, вече прошарени, но все така тънка, слаба, със скулесто лице и добра усмивка. Зад нея се показа стройният Матов с черен панталон, пъхнат в ботушите, и черна руска рубашка, закопчаваща се отстрани. Стана му радостно на душата.