Свобода Бъчварова: Земя за прицел (Наследникът)

— Мисля, че той винаги се е готвел за това поприще.

— Така ли? А разказвал ли ти е… впрочем ти откъде ще знаеш!… Когато миналата година го потърсих в Пловдив, беше открил там адвокатска кантора. Казаха ми, че е в съда. Отидох. Някакво дело за не знам какво си… Противникът му — един арменец, типичен мушморок! И представи си, нашият женевски възпитаник загуби с гръм и трясък делото на своя клиент. Беше впечатляваща гледка!…

Брезов мълчеше и някак виновно се усмихваше. После каза:

— Това е самата истина. Нямах работа. Нямах пари и направих една глупава, грешна стъпка с адвокатството, но навреме се стреснах. Сега всичко е наред!

— Толкова е наред, че ако не е жена му с учителската си заплата, пѝши го у̀мрен, както викат македонците…

Брезов възбудено заговори:

— Борисе, не знам дали вече си се осведомил, но в България стават интересни работи… Стачката на железопътните служители разтърси страната. Студентите освиркаха Фердинанд и той затвори Университета. Правителството на Димитър Петков е грубо, арогантно и действа така просташки, че то самото ще предизвика революция, без наша намеса.

— Четох в Швейцария — каза Скарлатов. — Търсят професори за Университета на мястото на уволнените. Но разбрах, че никой не иска.

— С изключение на нашия състудент Стоянов! Той зае катедра в Юридическия факултет.

— А Радков?

— Във външното министерство е и гони щерките на министрите и богаташите.

Скарлатов поднесе на Брезов подаръка. Той също много се зарадва на автоматичната писалка.

— Извинявай, не донесох нищо за Румяна. Не знаех, че си вече женен…

— И то с напълно оформен брак! — каза Матов.

Всички млъкнаха. Не искаха отново да подхващат тая тема.

— Последния път, когато Толстой дойде при нас, беше страшно весел и закачлив. Смееше се непрестанно. Излязох да го изпратя. Метна се по младежки на коня и го гледах по дългата алея, обградена с вековни дървета, докато се скри…

Ирина и Румяна влязоха с чинии и прибори. Те бързо подредиха масата. Имаше салами, сирене, кашкавал, два големи самуна топъл бял хляб и бутилка вино. Всички ядоха с голям апетит. Скарлатов разказа за обиколката си в Италия, Франция, Германия и Англия, а също и новините от Женева и Университета. Дойде ред на чая. Матов на свой ред разказа за бъдещите си проекти. Толстоистите в Добруджа създавали нещо като селскостопанска комуна, но трябвало първоначално пари за земя, за сечива, за добитък, за постройки. Страстно описваше бъдещия живот в комуната, радостта от труда и преди всичко новите отношения между хората. Впусна се в планове за образованието на децата, за училището, което ще открият. Двамата му приятели го слушаха мълчаливо. Брезов не издържа.

— Доколкото ми е известно, такива комуни бяха създадени в Русия, даже в Канада и Щатите. Това, което е ставало там, е потресающо по своята низост!

— Това не е вярно! Това е лъжа на църквата и буржоазията!

— Вярно е! За съжаление. Защо не погледнеш истината право в лицето?

— В света съществува само една истина и тя не е нито в класовата борба, нито в революцията, а само в любовта между хората!

Борис не участваше в спора. Всичко това му бе известно и отдавна премислено. Но изпитваше радостно чувство, че приятелите му са все същите, страстно спорещи върху човешките идеали, мислещи, може би малко наивни, но съсредоточили всичко в света на идеите. За цялата вечер той не чу нищо за всекидневните им нужди, за бедността, за това как се справят с трудния живот. Да, такива бяха неговите единствени приятели.

Навън беше нощ, когато си тръгна заедно с Брезов и Румяна. Тактично тя тръгна малко встрани, за да остави двамата да си говорят. Студът се бе засилил. Снегът скърцаше под краката им. Нямаше никой по улиците.

— Как върви списанието? — попита Скарлатов.

— Никак. Печалба няма. Издържа се едва-едва със средствата на партийните членове. Вестникът е в същото положение.

Брезов се спря.

— Борисе, прочетох дисертацията ти. Страшно ми е нужна статия за вестника върху новия външен заем, който се готви.

— Нямам понятие още какво става в момента у нас…

— Трябват ми факти. А точно те ми липсват. Всичко се върши в пълна тайна. Помислих, че ти би могъл да научиш нещо от баща си…

— Не е много приятна ролята, която ми отреждаш.

— Баща ти е един от най-осведомените хора в България. Мисля, че е в центъра на тази финансова сделка.

— Ще опитам.

— Моля те… И статията трябва да бъде готова в кратък срок.