Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

Кюлев се бе развихрил. Никога в живота си той не бе имал, макар и чужди, толкова много пари на разположение, за да спекулира със златото. По-добър изпълнител на тази акция не можеше да се намери. Кюлев тичаше денонощно, стана всекидневен посетител на Банката. Той се чувстваше пълководец, едва ли не факторът, който ръководи цялата тая бясна дейност. Оживи се. Подмладя. Облече се по-хубаво. Можеше да го видиш даже в кафенетата и ресторантите, където около някоя маса шепнеше със съмнителни клиенти и уреждаше сделките по любимия си тайнствен начин. Активността му толкова нарасна, че стана опасна, и според банкера трябваше вече да го спре. Скарлатов изпрати на село под добра охрана, ръководена лично от Туше Динев, в подземието на сарая — най-сигурното скривалище, което притежаваше — цялото налично злато и ценни книжа. А днес чакаше в кабинета си Кюлев, за да сложи край на дейността му. В прегръдките и целувките си бе станал интимен и нагъл. Банкерът бе решил да му даде урок още с влизането му. Докато имаше полза, той търпеше тия лъжливи изяви на приятелство, но повече не беше склонен да ги понася.

Едва отворили Банката, и възбуденият Кюлев се втурна в кабинета. Посрещна го, изправен зад бюрото, което му служеше за преграда срещу стремителното нападение. Бе пригодил характерния си израз на студенина и недостъпност, който Кюлев беше забравил.

— Седни там пред мен на стола и млъкни, защото имам да ти кажа нещо важно!

— И аз имам още по-важно!

— Нима от вчера е настъпил краят на света?

Кюлев беше неспокоен и няколко пъти се надигна от фотьойла.

— Слушай, Борисе, трябват ми още пари! Напипах…

— Не ме интересува какво си напипал! От днес нататък прекъсваме акцията!

Кюлев не можеше да повярва.

— Какво искаш да кажеш?

— Точно това, което чу! Сметките помежду ни са уредени. Ти нямаш налични пари при мене, защото си вложил всичко на своя сметка в злато!

— Но защо, обясни ми?

Кюлев наистина имаше такава физиономия, че всеки момент щеше да се разплаче.

— Защото стана опасно. От няколко места вече ме предупредиха, че повече няма да търпят това, което правиш. Има голяма възможност да изземат това, което натрупахме.

— Борисе, ти си ми като брат! Защо вярваш на тоя джандар Туше Динев? Той те лъже и те мами, той е перекенде, което…

Банкерът рязко го прекъсна.

— Бъркаш и тук! Не е Туше Динев причината за края на нашата сделка, а точното отчитане на обстоятелствата и опасностите. Не ми се кисне в затвора, а още по-малко ми се иска да се разделя със златото. Впрочем аз унищожих всички документи, свързани с теб и сделката.

— Как така!

— Много просто. Когато имам работа с такива мили приятели от детинство, естествено е да се предпазя. Както знаеш, всичко се пазеше в моята Банка.

— Значи се боиш от мене?

— Никак! Особено сега. И никога не съм се боял! Но защо да ти позволявам някога да ме ухапеш или шантажираш?… Така че запомни, никога не е имало нищо помежду ни! Това искам да ти набия в инатчийската глава!

— Но така не може! На тоя свят има честност!

— Я не говори глупости! Приличаш ми на поп, който обяснява Христовото учение на някоя изкуфяла бабичка.

Лицето на Кюлев стана злобно.

— Вярвам, че си унищожил документите. Познавам те добре, но има нещо, което не си предвидил!

Банкерът го погледна с кривогледото око, което няколко пъти трепна — явен признак на нарастващ гняв.

— Да чуем, мой мили приятелю от безоблачната младост…

— Документи няма, но злато има, нали така? Достатъчно е да прошушна!…

Скарлатов заговори бавно с приглушения си глас, който Кюлев познаваше добре и сега смразяваше кръвта му.

— Дребен си бил и винаги ще си останеш дребен измамник! И за да бъдеш наясно, трябва да ти кажа, че още преди няколко дни изнесох златото от пределите на страната. Сега е на сигурно място и ръката на никой не може да го стигне! Но, питам се, къде е твоето злато? Какво би станало, ако аз прошушна за теб?! И не само прошушна, но и посоча точното място, където го криеш? Тогава глутницата песове ще се втурне с вой и от теб заедно с любимия ти метал няма да остане и помен.

— Ти не знаеш мястото, ти ме шантажираш!

— Имаш ли нещо против да опитаме?

— Къде е де?! Кажи, щом знаеш, къде е златото ми?!

— В едно село, в една къща, в един зимник… Искаш ли да кажа точно името на селото, къде е къщата и как се влиза в зимника?

Кюлев целият се изпоти. Избърса лицето си направо с калпака.

— Туше Динев! Тоя издебник, тоя мюзевир кьопек, тоя пладнешки хайдук!…