— Война, господин Скарлатов. И аз бях този, който пръв Ви доказа това.
Стоев погледна към Туше Динев като към излишен, но Скарлатов напук каза:
— Седнете, господин Динев. Вие сте запознат подробно с въпроса на генерал Стоев. Ако нещо убегне от паметта ми, ще ми го припомните, нали?
Динев кимна с глава. Стоев явно стана неспокоен.
— Господин Скарлатов…
— Ваше Превъзходителство!…
— Ваше Превъзходителство — се поправи генералът, — моля Ви не ме мъчете!
— Нямам такива намерения! Просто ще Ви припомня някои приятни незабравими мигове от прекарването Ви във Виена… Обичам Виена… Това е град с атмосфера на нестихваща радост и веселие!… А какви жени!… Красиви и достъпни, но при едно условие: да имаш пари! А Вие ги имахте тогава, нали?
— Доколкото командировките ми позволяват.
— Наистина, забравих за тези необичайни командировки… Бих казал дори крезовски 45 45 крезовски — баснословно богат, по името на легендарния последен цар на Лидия в древността — Крез (560–547 пр.н.е.). Покорил гръцките малоазийски градове и западната част на Мала Азия. Смятан е за най-богатия и „щастлив“ човек на своето време. Пръв е започнал да сече монети. Разбит е от персийския цар Кир II и пленен.
… Те са толкова големи, че тия, които тръгват, си носят цял сандък сухари, пастърма и кромид, варена кокошка и твърди яйца!… Но при Вас случаят не е бил такъв, за щастие!… Вие, генерал Стоев, няма да умрете от глад, а от преяждане! Чер хайвер, трюфели, гъши пастет и скъпо френско шампанско!… Но давам думата на господин Динев…
С ясния си глас Динев заговори отчетливо, с витийски предвзет стил, като подчертаваше всяка дума.
— Както знаете, Ваше Превъзходителство, получихме запитване от ръководството, на Банк дьо Пари е де Пей Ба, респективно от Шнайдер, че някакъв офицер, висш офицер от българската армия, разбира се, дошел инкогнито, облечен цивилно, е преговарял в продължение на един месец, с виенските оръжейни фирми Рот и Бьолер. Главният предмет на преговорите е бил закупка на оръжие, и по-специално една голяма доставка на кавалерийски картечници.
— Аз бях във Виена по заповед!
— Сделката сключили доста бързо и е била полята последователно с няколко пищни гуляя. Тайнственият офицер — да го наречем офицерът хикс — не се задоволил само с пирове, но се развихрил така, че само за една вечер в ресторанта на хотела бил поканил половината корде-балет от знаменитата Виенска оперета. Присъстващите били очаровани. Следват няколко умопомрачителни загуби на рулетка, понесени от храбрия воин с подобаващо офицерско достойнство и пренебрежение към презрения метал.
— Ваше Превъзходителство, не предполагах, че се занимавате с международни клюки!…
— Генерале, ще преглътна тези думи, но след това ще Ви накарам да си повърнете червата!…
— Простете, Ваше Превъзходителство, но се поставете на мое място?! Дотук не намирам нищо престъпно! В какво всъщност ме обвинявате?
— Не аз, генерале, не аз… Ако бях аз, щяхме да го уредим по домашному. Обвинението е от Парѝ Ба и Шнайдер. А господата там не са майтапчии… Те просто се събират на едноминутно заседание като военнополеви съд и без много да му мислят, издават присъдата. А тя по принцип е една и съща…
— Аз нямам нищо общо с тази работа!
— Продължете, Динев, продължете…
— Когато проверихме кои висши офицери в този период са били изпратени на задгранична командировка, за беля, във Виена сте били само Вие…
— Като главен интендант на войската аз имам право да сключвам сделки!
— И това знаем… Но Вие сте действали от името на едно събирателно дружество с ограничена отговорност. Знае се и инициаторът. Не се бойте, не сте Вие главата…
— Щом го знаете, трябва ли да Ви припомня, че нагазвате в тресавище, откъдето няма да се измъкнете… Има и по-силни от Вас!…
— Тия закани ще изплашат страшно Парѝ Ба и Шнайдер…
— Даже и да съм участвал в тази сделка, къде е вината?
— Щом бързате, ще Ви кажа. Цялата сделка е извършена не с парите на заема от 1909 година, сключен с австрийските Винер Банкферайн, Лендербанк и Юнион Банк, а с чисто злато от заемите, дадени от Банк дьо Пари е де Пей Ба. Тези пари са отпуснати за сключване на военни доставки, но само с Шнайдер и с никой друг! Това е углавно престъпление, генерале! То се наказва жестоко както в цивилизованите, така и във варварските страни. Вие сте си позволили да харчите чужди пари, френски пари, и да ги давате за усилване на австрийската военна индустрия! Сега разбрахте ли?
Читать дальше