Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— Вие с господин Неделев контролирате двете термоелектроцентрали „Кастор и Полукс“, нали?

Старият банкер мълчеше. Неделев даже се надигна от фотьойла, но пак седна. Тягостна тишина настъпи в кабинета. Неделев нямаше вече заспал вид, а гледаше с разтворени клепки право към банкера. Това бе неочакван удар за всички. Той не беше предполагал такова развитие на преговорите въобще. Но старият банкер бе предвидил и такава възможност. Винаги когато имаше да решава голям въпрос в своята работа, той разиграваше в безсънните нощи вероятния диалог с опонентите. Избираше най-лошия вариант и продължително работеше върху него. Не че не вярваше в Късмета. Напротив, в практиката му често се случваше по-благоприятно развитие от очакваното, но сега не изглеждаше така. Думите на Вегенел сякаш поставиха всичко на мястото. След като му бяха отнели козовете, старият банкер събра сили за последния сблъсък. Всички усетиха решителния миг. Младият Борис присъстваше за пръв път на такава конференция и за пръв път виждаше баща си в акция. Не му е леко на стареца, си каза той. Любопитството му премина в напрежение, което нарастваше от минута на минута, като че следеше конно състезание, на което бе заложил много пари. И той с всички останали се вълнуваше от изхода на битката.

Банкерът вдигна глава. Готвеше се да каже нещо, но Вегенел го изпревари.

— Разбира се, не става въпрос само за термоелектроцентралите, но и за двете каменовъглени мини…

Скарлатов грубо го прекъсна:

— Ние се готвим да основем дружество за тежка строителна техника, а това, което предлагате, няма нищо общо с проекта. Та това е грабеж!…

— Нека не употребяваме силни думи!… Това, което предлагам, е само гаранция!

— Добре. Ако се съгласим, какво ще бъде Вашето участие?

— Но, господин Скарлатов… — опита се да го спре Неделев.

— Ние заедно ще задържим петдесет и един процента от акциите, за да запазим пълния контрол.

— А какво ще бъде Вашето лично участие?

— Такова, че да запазя правото си на вето при решения — каза Вегенел.

— Това ли е всичко, което имате да предложите?

— Не. Има още нещо. Тук се запознах с възможностите да купя изгодно български левове. Така че ще участвам с български левове.

Това бе вече прекалено и за банкера. Неделев стана, отиде към него и му прошепна нещо. После пак се върна на мястото си. Старият Скарлатов потрепваше с пръстите на ръката върху бюрото. Напрягаше всички сили да се овладее.

— Но нали и българският лев е пара? — учуден каза Вегенел.

— Господин Вегенел, смятам, че продължаването на преговорите е загуба на време. Простете, но Ви мислех за сериозен човек. Това е всичко!

Жестът му беше толкова недвусмислен, че не търпеше никакво тълкуване. Младият Борис очакваше, че ей сега Вегенел ще стане и ще се сбогува. Но това не се случи. Напротив, той спокойно отпи от чашата минералната вода и се обви с дим от пурата. Когато паузата стана особено мъчителна, той заговори.

— Бихте ли ми изложили още веднъж Вашите условия?

— Вие казахте, че сте се запознали подробно с предложението.

— Трудно ли ще Ви бъде отново да обобщите написаното от Вас?

— Добре! Ние искаме да създадем тежко строително акционерно дружество, а не железопътно. Това е първото! Ние няма да строим жп линии. Няма да правим нито локомотиви, нито вагони. Това е работа на държавата. Ние ще поемем само строежа на мостове, тунели, надлези, подлези, канали, естакади и така нататък… Тоест там, където ще бъде нужен бетон! Затова трябва да започнем с циментови фабрики, за които се налага да доставим машини от Запада. На второ място ни трябва тежка строителна техника — влекачи, кранове и така нататък, които можем да купим само от високоиндустриална страна, респективно Германия. За тази цел е нужна валута, а не левове! Вие знаете добре, че за да купим камбио от българската Народна банка, нужно е специално разрешение на правителството. А тук се касае за милиони валутни левове. Мога да Ви гарантирам, че това е невъзможно! Сега разбрахте ли?

— Разбрах. От мен се иска да доставя тази валута.

— Та Вие я имате, господин Вегенел! Вие искахте да я вложите. Ние Ви предложихме изгоден обект. Вместо да се зарадвате, Вие се пазарите!…

— Да речем, че аз дам тия пари… А как Вие двамата с господин Неделев смятате да съберете капитали, че да бъдете равностойни партньори? Доколкото разбирам, вие нямате необходимата сума. Затова аз Ви предлагам и български левове.

— А това какво значи?