Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— Чакай, Борисе! Какво предлагаш?

— Да изкупуваш злато за моя сметка?

— А аз?

— Комисионно от изкупеното злато!

— Значи трохите от трапезата! Колко предлагаш?

— А ти колко искаш?

Кюлев пак измъкна отнякъде молив и откъсна другия ъгъл на вестника, написа нещо и подаде листчето на стария Скарлатов. Той се усмихна. Взе молива от ръката му и написа на хартийката нещо друго. После му я подаде.

— Не, не съм съгласен!

— Твоя работа! Тогава ще се заема аз. Всеки момент чакам да донесат пари от Народната банка.

— Колко?

Банкерът пак написа нещо на листчето. Кюлев го погледна изненадан. После стана на крака.

— Слушай…

— Повече нямам време! Всичко хубаво!…

Старият Скарлатов му подаде ръка. Но Кюлев се дръпна като ужилен от нея.

— Значи няма приятелство на този свят, няма другарство, няма младини?!

— Когато се касае до злато, нищо свято на тая земя няма! И това знаеш ли откъде съм го научил?

— Откъде?

— От тебе.

— Моля ти се обясни ми отново всичко. Стар съм… Само ми мътиш главата, а сетне питаш съгласен ли съм с пищов на корема ми!

— Добре, за последен път! Предлагам ти да изкупуваш злато за моя сметка с комисионното, което ти предлагам!

— Прибави още два процента!

— Не се пазари като джамбазин! Комисионното ти няма да бъде малко в зависимост от количеството, което ще изкупиш. Ще имаш свободни пари и ще натрупаш още от любимия ти метал!

— Да имах твоите пари, другояче щяхме да говорим…

— И ако се опиташ да ме измамиш, ще бъда безмилостен, независимо от загубите!

— Немой с лошо! Дай си ръката да я стисна!…

Двамата си тръснаха ръцете по обичая на източните пазари, с което сделката се считаше за сключена. Кюлев наля отново двете чаши с мастика. Чукнаха се. Банкерът отпи съвсем малко.

— А сега подробностите! — каза Кюлев.

— От Туше Динев.

— Не искам да си имам работа с тоя издебник и мушморок.

— Само той ще те оправи! Ще ти бъде пречка за лъжи и измами! А сега довиждане!…

— Чакай, Борисе! Не съм си изпил чашата…

— Вземи шишето и си го допий вкъщи. Казах ти, зает съм…

— Добре, добре…

Кюлев сложи калпака си. Здрависа се с двамата Скарлатови, взе бутилката от масата, пъхна я в бездънния джоб на палтото си и чак тогава излезе.

— Ще му стигне до Новата година! — каза старият банкер. — Толкова е стиснат, че няма да я пие. И страшно обича тайнствените игри — листчета, срещи в пълна тъмнина, където смята, че мами всички. Има в него нещо театрално…

Той отиде към бюрото, взе една папка и пак я остави.

— Интересуваше те сделката с Вегенел?

Борис кимна с глава.

— Интересна личност. Добър търговец, но каква е целта му не зная. Ще бъде трудно с него…

— Защо?

— Добрият търговец никога не се съобразява с желанията и мечтите си, а с обстоятелствата. Няма да бъде никак лесно с него…

— Би ли ми обяснил?

— Нямам време. Но ти предлагам да присъстваш на конференцията днес следобед. По този начин ще научиш всичко.

Малко преди уречения час Борис Скарлатов се запъти към Банката. Навън мръкваше. Работното време бе свършило, но в цялата банка бе запалено електрическото осветление и прозорците светеха. На главния вход го посрещна Туше Динев с присъщата си любезност и сърдечност. Минаха по коридора, после през чакалнята и влязоха в обширния кабинет на банкера. Той се разхождаше. Никола и Донка подреждаха масичките с чаши, чинии, напитки, мезета… Неделев с притворените клепачи седеше спокойно във фотьойла до завесата и сякаш всичко, което се вършеше тук, не го касаеше. Влизаха и излизаха Туше Динев и секретарят Георгиев. Старият Скарлатов само кимна на сина си и продължи да се разхожда. Но Неделев с неочаквана пъргавина скочи от фотьойла и продължително стисна ръката на Борис. Този човек сигурно няма приятели, си помисли той. Двамата седнаха един до друг. Неделев възбудено заговори.

— Виждате ли, господин Скарлатов, всичко е толкова неясно. Бих искал преговорите вече да са свършени и да знам резултата. Неизвестността гнети, особено когато залагаш състоянието си.

— Вие се съмнявате в успеха?

— И да, и не… От няколко нощи не спя и все мисля и мисля…

— Нямахте ли предварителни срещи с Вегенел?

— Да, имах. Но той е толкова скрит, че нищо не можеш да разбереш.

— Ами ако сделката не се извърши?

— Би било голям удар за мен, а и за баща Ви. В момента Вегенел е човека, чрез когото биха се осъществили нашите планове.