Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— В бизнеса не трябва да се залага на един човек.

— За съжаление, но е така. В крайна сметка нещата опират до една-единствена сделка.

Донка и Никола свършиха с подреждането на масите и тихо излязоха. Старият банкер се обърна към Динев и секретаря си.

— Господа, заемете местата си.

Георгиев подреди куп папки върху бюрото на банкера и седна. Към всеки, който говореше в кабинета, той въртеше малката си глава с изхвръкнала адамова ябълка в бялата си колосана яка. На Борис отново му заприлича на самотна птица.

Туше Динев остана прав до вратата. Откъм двора се чу тракането на копита и звънчетата на файтон. След малко, водени от Никола, влязоха Вегенел и Терзиев. И двамата бяха с усмихнати лица. Австриецът приглади с ръка късите си побелели коси, подстригани а ла Бисмарк 40 40 Бисмарк, Ото фон , княз (1815–1898) — пруско-германски държавен деец. Като министър-председател и министър на външните работи на Прусия постигнал обединение на Германия „от горе“, опирайки се на юнкерството и пруската армия. През 1871 — 90 е райхсканцлер на Германската империя. Води борби с антипруската сепаратистка опозиция и с работническото движение („Изключителният закон срещу социалистите“). Създал Австро-германския съюз и подкрепил Австро-Унгария на Берлинския конгрес 1878 година за унищожение на Сан-Стефанския мирен договор. . Огледа кабинета с любопитство и чак след това подаде ръка на банкера. Той го изчака да седне във фотьойла. Беше към него изискано любезен, но сдържан. Терзиев се настани до Вегенел. Старият Скарлатов огледа за последен път всичко и покани госта си да пийне. За учудване на Борис австриецът наля в чашата си само минерална вода. Банкерът нищо не каза и седна зад бюрото си. Някой почука на вратата. Беше главният счетоводител Попмиронов.

— Май закъснях…

Старият Скарлатов остро го изгледа. Попмиронов тихо седна в креслото до вратата, където продължаваше да стои изправен Туше Динев.

— Господин Динев — каза банкерът, — наредете на Никола да не пуска никого при никакви обстоятелства.

Старият Скарлатов се закашля. Вегенел разкопча сакото си. Облегна се удобно назад и го погледна. Това, че австриецът почна с минерална вода, никак не го радваше. Неочаквано за банкера Вегенел взе думата и спокойно заговори.

— Господин Скарлатов. Аз проучих подробно Вашето и на господин Неделев предложение. Особено ме радва, че възприемате немския похват и смятате да мобилизирате вътрешни капитали, а не да разчитате на заеми.

Терзиев спокойно преведе. Неделев изведнъж отвори клепки и погледна стреснат към стария банкер. Скарлатов бе вдигнал вежди в почуда. После бавно на немски отвърна с глухия си глас. Търсеше всяка дума. Отдавна не бе говорил езика и се затрудняваше.

— Господин Вегенел, наистина ли добре сте проучили нашето предложение?

— Мога да Ви го цитирам дословно.

— Тогава сигурно сте разбрали, че ние нямаме тази огромна сума.

— Но ще я съберете.

— Как?

— Ще емитирате акции.

— Това е неправилна постановка на въпроса, господин Вегенел. Кое частно лице ще купи в България акции? Само отделни хора, и то крайно предпазливо. Ако ги пуснем на пазара, чуждите борси 41 41 борса (лат.) — 1. В средните векове фонд и общежитие на бедни студенти. 2. Учреждение в капиталистическите страни, представляващо пазар на ценни книжа и на масови заменими стоки без тяхното предявяване. Борсите водят регистрация на сделките, на борсите се установяват курсовете на ценните книжа и акции, фиксират се цени на стоките и се съставят сведения за курсовете на котирането; особеност на борсовата работа е неудържимата хазартна спекулация. 3. Борса на труда — учреждение, което регистрира безработните и посредничи за намиране на работа. няма да ги котират 42 42 Котиране (фр.) — установяване борсовата цена на ценни книжа или стоки в борсата, както и установяване курса на валутата. .

— За Австрия се заемам аз, а за България Вие. Доколкото ми е известно, при външния заем от 1909 година, сключен с австрийските банки, тука бяха изкупени доста облигации.

— Това не е вярно. Облигациите не бяха изкупени от частни лица, а от Народната банка, от разни фондове и учреждения по нареждане на правителството. Чуйте ме, господин Вегенел. Ако пуснем на пазара акции, тук ще ги изкупят вероятно Генералната и Кредитната банка, които знаете, че са чужди. Всичко ще отиде в техни ръце. Може би господин Терзиев Ви е обяснил това?

— Исках да го чуя от Вас лично. И все пак защо вашите българи няма да купят акции?