Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— Първо, защото нямат налични пари. Всеки ги е вложил в дребна търговия, която лично сам ръководи. Българинът няма доверие никому. Вярва само на себе си. Той е подозрителен. Българинът няма да купи акции!

— Жалко! Значи бяга от печалбата?

— За да се създаде традиция за влагане на капитали в акции е нужно много време. Нужно е да се създаде доверие към акциите, нужно е да се получат дивиденти. Чак тогава може да се разчита на емитирането. Трудно се създава в един купувач чувството на сигурност.

Вегенел се замисли.

— Все пак акции ще се пуснат, как тогава смятате да задържим контролния пакет?

— Като обединим нашите капитали с Вашия. След като се пуснат акциите на западните борси, ще разчитаме на Вас, господин Вегенел.

— Съжалявам, но това е изнудване.

— Не е така. Ние Ви предлагаме по-висок процент на дивидентите и ако желаете, ще изкупуваме малко по малко Вашите акции по предварително споразумение.

— Но капиталите, които предлагате, са твърде малко.

— Достатъчно е да почнем. След като създадем тежкостроителното дружество, ще участваме в търга на железниците. Това е наша работа. Бъдете сигурен, че ще го спечелим. В Народното събрание гласуваха вече сумата. Значи ще имаме пари в най-скоро време. Важното е да почнем!…

— Господин Скарлатов, Вие ми описвате главозамайващи картини на едно идилично бъдеще. Но аз съм реалист. Мене ме интересуват не бъдещите печалби, а възможностите в момента.

— Е добре, господин Вегенел. Обяснете ми как Вие бихте спечелили търга за железниците? Вие сте чужденец! Нямате никакви политически връзки в страната! Вярно е, имате пари. Но те са нищо, ако не са в движение. А движението на парите — това е бъдещето! Помислете! Капитал, без възможността да расте, е една празна дума! А възможността един капитал да даде големи печалби, е също капитал! Тази възможност има своята цена. Ние Ви предлагаме да я платите!…

— А сигурен ли сте, че търгът няма да се изплъзне от ръцете Ви?

— А откъде сте уверен, че сам ще действате по-добре? Ако речете сам да почнете, повярвайте ми, само за подкупи и непроизводствени разноски ще загубите повече от половината си пари. Да не говорим, че тук хора, знаещи своята работа и можещи, почти няма! Ще попаднете в ръцете на безотговорни мошеници. А Вие имате насреща си Банката, мен и господин Неделев. Трябва ли да кажа, че това за Вас е шанс?

— Щом съм тук, значи съм взел под внимание и това.

— Много финансисти и индустриалци на Запад се стремят да вложат парите си в чужди индустрии. До този момент опитите им за износ на капитали, специално за България, не са били много удачни, защото са действали със средствата и методите в собствените им страни. За да разбереш психологията на една страна, трябва да си роден и израснал в нея.

— Аз отчитам това, което ми казахте.

— Тогава не разбирам защо се колебаете — рязко каза старият банкер.

— Гаранции, гаранции, всичко е гаранции!

Неделев, който до този момент мълчеше, заговори на български. Терзиев акуратно взе да превежда.

— Гаранциите спъват развитието на бизнеса.

— Ако имате предвид Англия, това е невярно — каза Вегенел.

— Имам предвид Америка. Там банките отпускат заеми без особени гаранции. Във всекидневната практика е да финансират предприятия без почти никакъв основен капитал, като разчитат на добре аргументираните бъдещи печалби.

— Аз лично съм против такава практика. Аз съм възрастен човек и вярвам само в почтеността и традициите. Какви са Ви гаранциите?

— Аз гарантирам с целия си наличен банков капитал и господин Недедев със своя. Това малко ли е?

— Господин Скарлатов, това е недостатъчно.

— А с какво още да гарантирам? С живота си ли?

Вегенел се усмихна.

— Оооо… Отивате далеч. Аз Ви желая дълъг живот и успехи! Но това, което предлагате, е недостатъчно!

— Това е всичко, което притежаваме!

Вегенел извади една пура. Спокойно изряза края й със златната гилотинка, която висеше на дебелата златна верижка на часовника му. Запали я и когато се увери, че гори добре, се обърна към банкера.

— Господин Скарлатов, аз с помощта на господин Терзиев — моя доверен експерт — направихме известна справка за Вашите капитали, непосочени в баланса на Банката, а също и за тези на господин Неделев.

— Ние не сме скрили нищо!

— Вярно е, що се отнася до пари. Но в широкия смисъл на думата капитал е всичко, което носи печалба. Съгласен ли сте, господин Скарлатов?

— Да речем…