Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— Не говоря за моето лично време, а за това на Банката. Закъсняхме и сега трябва да бързаме, за да наваксаме изпуснатото.

— Какво имаш предвид?

— Отстъплението. Организираното отстъпление без паника! Това е най-сложният маньовър в банковото дело.

— Имаш трудности?

— Трябва да запазя това, което имам.

— Изглежда само вие с големите пари се чувствате застрашени, докато хората наоколо си живеят спокойно и кротко…

— Това е голямата разлика. Когато хората разберат какво е станало с тях и попаднат в клопката, може би само ние, които сега сме в паника, ще бъдем тогава спокойни!…

— Снощи имах разговор с един също така богат и уплашен човек.

— Знам.

— Туше Динев следи и мен?

— Не. Терзиев ми каза. Той в момента е преводач и е нещо като на служба при Вегенел. Ако сделката се извърши, ще получи добро комисионно от него, а може би и от мен…

Вратата се отвори, без да се е чукало. Баща му, изненадан, се изправи. Не обичаше да го виждат по жилетка. Влезе дългият Кюлев. Той най-безцеремонно първо прегърна и целуна гнусливия банкер, а после младия Борис.

— Бравос, бравос! Баща и син! Защо, Господи, не ми даде син, та и аз на старини да се радвам на живота!…

— Ти и десет синове да имаше, пак щеше да си същият!

— Нещо си нервиран?…

— Не, просто имам много работа.

— А Янка все ми казва: покани чичо Борисови на вечеря. Но къде у нас такава възможност?! Няма кой да сготви, а да не говорим за пари…

Старият банкер го прекъсна.

— Ти вероятно се досещаш за какво те извиках.

Глупашкото изражение от лицето на Славчо Кюлев изчезна в същия миг, когато Скарлатов зададе въпроса си.

— Знам. Ще има мурабе.

— А откъде знаеш?

— Изчезна златото. Няма с трън да махнеш! Цената му се качва всеки ден. Изчезне ли златото от пазара, чакай мурабе!

Банкерът отиде към шкафа. Извади шише мастика. Наля голяма чаша на Кюлев. Явно ще иска от него нещо и затова го черпи, помисли си младият Борис. Но какво може да иска от този смотан старец? На себе си банкерът сипа малко. Двамата се чукнаха.

— Слушай сега, стари приятелю! — заговори банкерът. — Изводите ти са правилни. Ще има война и мен ми трябва злато!

— Казах ти, че няма.

— Никакво?

— Никакво!

— На никаква цена?

— Е, не чак дотам…

— Каква е цената?

Кюлев нищо не отговори, погледна към младия Борис, а после извади от джоба си един молив, откъсна от ъгъла на вестника върху масичката и написа нещо, което младият Скарлатов не можа да види. Подаде листчето на баща му. Той го прочете и примижа с кривогледото си око.

— Ти за кой ме взимаш?

— Това е положението! Ако искаш!

Старият банкер стана и почна да се разхожда по кабинета.

— Добре. Сега виж какво! Ще ти обясня някои неща, за да не ме смяташ за идиот!…

Кюлев спокойно отпи голяма глътка от мастиката, облиза с език белите си мустаци и каза:

— Мене това не ме интересува! Аз нямам пари. Да му мислят тия, които имат!

— Абсолютно вярно! Ти в момента нямаш спукан лев!

— Видя ли? Най-после и ти да ми повярваш веднъж!

— Чувай нататък! Ти нямаш пари, защото си купил злато до последното левче, колкото си можал, и нямаш никакво намерение да се разделяш от него.

— Аз също не съм идиот, нали?

— Но си направил идиотска грешка.

Кюлев объркан го погледна. Клепките на очите му почнаха бързо да трепкат.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, че отсега нататък ще започне големият удар със златото. Ще има игра в цената му. Всеки ще иска да печели от страха на хората за бъдещето. Такива периоди настъпват твърде рядко в историята на човечеството и не са за изпускане! А ти изпусна големите печалби!…

— Искаш да кажеш…

— Не ме прекъсвай! Искам да кажа, че отсега нататък ще спекулира със злато този, който има много пари в наличие. А ти нямаш! Значи не можеш да спекулираш! Какъв е изводът?

— Искаш да кажеш, че нищо няма да спечеля.

— Не казвам, а твърдя! Келепирът е голям, но твоята алчност ти е прерязала пътя. Ще седиш като кокошка върху златното си яйце, но то няма да се измъти!

Кюлев дълго и мъчително почна да кашля. Трябваше му време да размисли.

— Е, затова са приятелите! Сега ще те видя какъв приятел си ми! Ще ми отпуснеш заем, голям заем от Банката, та да спечеля и аз нещо при моята голотия!

— Аз не съм благотворително дружество!

— Тогава защо ме извика?

— Защото Банката има хиляди дейности! Тя не се занимава само с твоите сарафски далавери! Извиках те, защото ми трябваше човек, който да свърши работата вместо мен и да освободи ръцете ми за по-свестни неща. Но щом не можеш…