Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

Иванов студено го отпрати. Четиримата от Службата действаха като един. Сакарев дефинираше, Иванов с познанията си по международно право коригираше. Терзиев подсказваше интересни решения. Може би най-неопитен беше самият Борис.

Същия ден получиха и заплати. Бяха доволни и радостни. Отидоха на похапка в една ахчийница, където Терзиев беше свой човек. На огромната печка вряха десетина тенджери, а във фурните имаше тави с шерденчета, чревца и други съблазни. Терзиев с една чиния и лъжица вървеше от тенджере на тенджере и опитваше от всички гозби. Тази, която му харесваше, от нея поръчваше за всички. Седнаха в двора под една акация. Нощта идваше. Съдържателят окачи една газова лампа на дървото да им свети. Прекараха великолепно.

В следващите дни се завърза оживена дейност между френското консулство и Службата по държавните заеми. Посредник беше господин Дьо Шапон. Много пъти трябваше да коригират проекта за взаимоотношенията. От малкото изпуснати думи на младия дипломат четиримата извадиха заключение, че господин Бускѐ въобще не участва. Палеолог кореспондираше направо с френския външен министър, с финансовия министър и директорите на Парѝ Ба.

Четиримата от Службата отидоха във френското консулство към края на седмицата. Палеолог лично ги посрещна и въведе в кабинета си. Тук беше Бускѐ намръщен. Едва им кимна. Подписването на Правилника за взаимоотношенията мина бързо. Палеолог беше загрижен. След подписването Бускѐ демонстративно напусна.

На 14 юли 1907 година четиримата, облечени във фракове, отидоха на приема. Бяха най-ранните гости. Едва след един час започнаха да пристигат поканените. Целият Министерски съвет, някои депутати, генералитетът. Четиримата се чувстваха отлично. Ордьоврите бяха изискани, вината стари. По-късно от останалите пристигна и старият банкер. Палеолог го посрещна много сърдечно. Младият Борис му кимна с глава. Терзиев не изпусна нито един път да си вземе било напитка, било ордьовър от минаващите край тях лакеи. Към десет часа през нощта в залата настъпи раздвижване. Палеолог се завтече към изхода. Тогава за пръв път Борис видя Княз Фердинанд. Масивен едър човек във военна униформа, с много ордени и ленти, и ръце, обсипани със скъпоценни пръстени. Но не този паунски вид го порази, а изражението на Княза. Такава надменност, и то театрална надменност, той не бе срещал в живота си. Изправена глава, огромен нос и презрителен поглед, с който искаше да каже, че всички са нищожества. Но в цялата му поза нямаше капка истинско величие, нито сила, да не говорим за благородство. Очите на Княза шареха по цялата зала от лице на лице, от предмет на предмет и това раздвоение между театралната поза и чисто женското му любопитство създаваше едно смешно впечатление. Малко след влизането на Княза младият Скарлатов си тръгна.

На другия ден отиде при баща си. Целият дом се готвеше да тръгне за село. Товареха файтона, ландото и една каруца. Всички бяха възбудени и радостни. В тая суматоха старият банкер намери време да изслуша сина си. Борис описа всичко, което бяха предприели. Изказа и предположението, че Жорж Бускѐ вероятно ще бъде изметен от поста си, поради лошите отношения с Палеолог. Старият банкер го погледна по своя типичен малко насмешлив начин, като леко притвори кривогледото си око.

— Нима?

— Съдя по фактите!

— Не се ли чувствате вие, от тази нещастна Служба, преждевременни победители?

— Имаш други сведения?

— Не. Въпросът не ме интересува, защото лично не ме засяга.

— Опонираш ми от чувство за противоречие?

— Само се чудя на вашата наивност. Палеолог срещу Бускѐ?! Добре… Вероятно не го обича. Но Бускѐ не е сам. Зад него стои Парѝ Ба. Следователно консулът е против Парѝ Ба. Е, как виждаш по-нататък кариерата на Палеолог? Та той е дясната ръка на външния министър Пишон. А Пишон е човек на Шнайдер! Не Палеолог, а Людвик XIV 34 34 Людовик XIV (1638–1715) — френски крал от династията на Бурбоните. При неговото царуване абсолютната власт във Франция стига своя пълен разцвет. Наричали го краля-слънце. На Людовик XIV принадлежи знаменитата фраза: „Държавата — това съм аз!“ Води непрекъснати войни, разходите по които разоряват страната. да застане срещу Парѝ Ба, от него няма да остане мокро петно в двайсет и четири часа! Това мога да ти гарантирам!

Борис се обърка от думите на баща си.

— Но ти ми подсказа този ход! Би ли ми обяснил сега твоето мнение?

— С удоволствие… Палеолог е голям почитател на Макиавели 35 35 Макиавели, Николо (1469–1527) — италиански политически мислител, историк и писател, идеолог на зараждащата се буржоазия. Бори се против феодалната аристокрация и папството. Автор на исторически съчинения, военни трактати и комедии. В политическия трактат „Князът“ сочи необходимостта от силна, неограничена монархическа власт за постигане на обединението на Италия с всякакви средства — насилие, лукавство, вероломство и т.н. (политика, наречена по-късно „макиавелизъм“). Исторически съчинения: „Разсъждения върху първите десет книги на Тит Ливий“, „Флорентински истории“. Комедии: „Мандрагора“, „Клизия“, „Девойката от Андрос“. . Поне откакто е в България, се занимава с интриги, но интриги на високо ниво. Няма и седмица, откакто изпързаля посланика на Австрия граф Фрайхен фон Турн, и то по чисто финансови въпроси. Беше смешно да чуеш само как графът се вайка, че е невъзможно такъв аристократ като Палеолог да лъже. Но той, синко, лъже, защото това е неговата същност. Всичко останало — музика, литература, философия — е като кръстовете, кадилниците и благия вид на нашите владици. Това е вълк в овча кожа.