— Седнете, господин Скарлатов.
Борис избра един от фотьойлите. Самият Палеолог не седна, а се облегна на рояла.
— Аз Ви слушам, господин Скарлатов.
Борис стана и подаде папката на Палеолог.
— Тук е написано всичко.
— Предпочитам Вие да разкажете…
— Не е много, около два листа. Останалото можете да прочетете, ако желаете, насаме.
Палеолог взе папката. Седна зад голямата маса-бюро и се зачете. Бързо свърши и погледна към Борис. Чертите на лицето му се изопнаха, но се овладя и се усмихна. Стана и се облегна на рояла.
— Господин Скарлатов. Кажете ми, това, което прочетох, вярно ли е?
— Самата истина!
— До мене стигнаха вече слухове за някои търкания между нашия представител и вашите финансисти.
— Преди всичко с правителството, господин Палеолог, но най-важното е, че господин Бускѐ далеч надхвърля границите на своите прерогативи в ущърб на България.
— Аз тук съм само консул. Не се занимавам с финанси. Впрочем и не разбирам много в тази област. Но ако господин Бускѐ е извършил деяния срещу законите на страната, тогава бих могъл да се намеся и му потърся отговорност. Той обаче не се числи към състава на консулството.
— Но има дипломатическа неприкосновеност! С какво тогава положението му е по-различно от Вашето?
— Все пак не всичко разбрах от прочетеното. Може би трябва да се срещнем още веднъж?
— Позволете да Ви обясня, господин генерален консул… Господин Бускѐ, който е де факто на дипломатическа служба в България, спъва развитието на страната, отклонява парите, отпуснати от френските банки, за несвойствени цели и, което е най-важното, не изпълнява договорните отношения, където точно са фиксирани сумите и процентите. Благодарение на неговото своеволие, се задържа развитието на различни отрасли в промишлеността, като сам извлича незаконни свръхпечалби.
— За себе си?
— О, не. Не чак дотам… За банките, за вложителите и притежателите на облигации от заема. Неговата заплата е достатъчна и съперничи само с тази на президента на Франция…
— Значи си изпълнява добре работата! Той е представител на вложителите и защищава техните интереси!…
— Но незаконно и в ущърб на България!
— Мене все още не докрай ми е ясно, простете…
— С тези си действия той настройва българите и България като цяло не срещу себе си, а срещу Франция! От това страда престижът на Франция — подчерта Борис.
Палеолог се замисли. Лицето му стана затворено.
— Благодаря Ви, господин Скарлатов. Мога да Ви уверя, че престижът на Франция стои по-високо от лихвите на рентиерите. И все пак аз не би следвало да се намеся пряко в тази работа, но ще го сторя. Първо, ще се наложи да телеграфирам във Външното министерство. Нашият външен министър господин Рувие ще трябва да говори с един от директорите на Парѝ Ба и чак след техния отговор аз ще взема мерки.
— И колко време ще трае това?
— Да речем… няколко дни…
Палеолог позвъни. Влезе един от лакеите.
— Помолете господин дьо Шапон да дойде тук!
Лакеят излезе. Палеолог се обърна към Скарлатов:
— Вашето име не звучи славянски.
— Казват, че произходът ни е от един венецианец. Водел търговия в Константинопол. При падането на империята избягал в България и сложил началото на фамилията ни. Но и Вашето име, ако ми позволите да забележа, е странно…
— Наистина. Фамилията Палеолог се е пръснала по цял свят по същото време.
Младият дипломат влезе и прекъсна разговора.
— Господин дьо Шапон, моля тези дни да се освободите от всички задължения и поработите съвместно с господин Скарлатов и неговите сътрудници.
— Началникът на Службата се казва доктор Иванов — каза Борис.
— Но Вие, господин Скарлатов, подехте тази акция и ще е по-удобно Вие да я завършите.
Палеолог отново се обърна към младия дипломат:
— Изгответе заедно едно приемливо споразумение за взаимоотношенията между тяхната Служба и делегата по титрите господин Бускѐ. Разбира се, личният статут на Бускѐ няма да се засяга. Това не е от нашата компетентност. След като оформите документа, моля да ми бъде представен. Аз, от своя страна, ще сондирам мнението на съответните инстанции. Ако всички са съгласни, тогава ще го подпишете.
Морис Палеолог отново се замисли.
— Имам една идея, господин Скарлатов. Другата седмица е 14 юли — националният празник на Франция. Бихте ли приели поканата ми за приема?
— Едва ли съм подходящ за такъв прием.
— Напротив! Ще ми е много приятно.
Читать дальше