Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— Но аз те питах за моя проблем.

— Именно затова почнах оттук!… В България пристигна като генерален консул и дипломатически агент на Франция Жорж Морис Палеолог 30 30 Палеолог, Жорж Морис — френски дипломат от края на XIX и началото на XX век. Бил е дипломат в Русия по време на Първата световна война и е написал интересни спомени за своя престой там. Преди това е бил дипломат в България. , може би най-културният, най-изисканият, но и най-безскрупулният й дипломат. Мястото му е в легация на велика държава. А той кисне тук! Защо?…

— Може би е бил принуден.

— Принуден? Та той е напълно независим! Дипломацията не е средство за прехраната му. Той е богат, известен човек. Едва ли една заплата на френски консул би го поблазнила. А и доколкото сведенията ми се простират, живее на широка нога. Той е представител на велика сила и се държи като такъв. Смятам, че само чрез него можеш да уредиш проблемите с Бускѐ.

— Но и двамата са французи! Бускѐ има дипломатически имунитет и генералният консул ще защити своя представител.

— Не винаги финансовите интереси се покриват с политиката. Често пъти престижът на една велика сила стои по-високо от парите. По сведения, които имам, двамата изглежда не се обичат особено. Говори се, че Палеолог 31 31 Палеолог — знаменита византийска фамилия, дала редица императори на Византия, между които Михаил VII и Андроник ІI, а по-късно — маркизите на Монферат. Палеолозите са се пръснали след завладяването на Византия от турците. Византия — Византийската империя — държава, обособена в края на IV в. върху източната територия на Римската империя. Съществувала е 1000 години до средата на XV век. В състава й влизат различни народи. Столицата й е била Константинопол (Цариград), превзет от турците през 1453 година. Официалният език е бил латинският, а от VII век — гръцкият. Византия окончателно е унищожена през 1460 г. с падането на Пелопонеското деспотство. го е викал на четири очи и доста го е кастрил. Самият Бускѐ се влачи като пребито куче и няма помен от сарданапаловските 32 32 Сарданапал — легендарна личност, асирийски цар от XI в. пр.н.е., последният потомък на прочутата Семирамида. Оставил е славата на развратен и разглезен принц, който в момента на пленяването си от завоевателя Арбацес подпалил двореца си и изгорял със съкровищата, жените и евнусите си. Писателите от времето на Александър Македонски свидетелствуват, че била издигната статуя върху гроба на Сарданапал, представляваща полупиян танцувач, носеща надпис, съчинен някога от самия Сарданапал: „Пътнико, яж, пий, забавлявай се! Всичко друго е едно нищо!“ му банкети. Свил си е опашката.

— Мислиш, че си заслужава да опитам?

— Винаги когато има противоречие между двама, третият може да извлече изгода от него.

— Сигурен ли си в това, което каза?

— Нямам основание да се съмнявам в сведенията, които събира Туше Динев. Те винаги са били точни!

— Добре. Ще опитам още утре…

— Помни, че Палеолог е не само дипломат, но известен писател, есеист, голям познавач на музиката, приятел на най-известните композитори, диригенти, пианисти и художници в света. Не играй ролята на обиден и възмутен чиновник. Помъчи се безстрастно, философски да изложиш исканията си като независима, свободна личност.

— Ще се подготвя.

— И помни! Преди всичко изтъкни престижа на Франция! Разбра ли ме добре?

— Напълно.

Начинът на действие, подсказан от баща му, беше може би единственият. Колегите на Борис години бяха опитвали най-различни средства в борбата с Бускѐ, но победата бе винаги негова. Младият Скарлатов грижливо се подготви за срещата с френския генерален консул. Тримата му приятели от Службата по държавните заеми също поработиха добре, въпреки лятната горещина. Излезе един обширен доклад с таблици, сводки и цифри. Когато всички помислиха, че работата е свършена, Борис разбра, че такъв доклад никой няма да прочете. Ще трябва да съкратят изложението до две-три страници. Седнаха отново. Работиха още няколко дни. Скарлатов преведе на френски както голямото изложение, така и кратката записка. Купи със собствени пари хубава папка. Забави се още един ден, докато поръча визитни картички на френски. Сутринта старателно се облече. Отиде първо в Службата. Тримата вече го чакаха. Пиха кафе и изпушиха по цигара. Когато Борис тръгна, Терзиев поля пред краката му вода от чайника.

— На хаирлия да е!

В свежата юлска сутрин той крачеше по софийските улици на път за френското консулство, готов за битка. Горещините щяха да почнат малко по-късно. Пред сградата се позабави да оправи за последен път вратовръзката и костюма си. Позвъни на входната врата. Отвори му прислужник. Мина през алеята, оградена с цветя, току-що полети. Вътре го посрещна друг прислужник. Попита го кратко по каква работа идва, а после го остави в чакалнята. След малко дойде един млад французин с живи, любезни маниери.