Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— Трябва да свикнеш! По-рано това се повтаряше всеки петнадесет дни…

— Аз втори път няма да отида при този простак!

— Тогава напиши нова статия. Той няма да дава бандероли, ти ще пишеш статии и отново същото.

— Омръзна ми вече всичко! Ще си подам оставката.

— И това е изход — утешително заключи Терзиев.

Чак привечер намери Иванов и Сакарев в едно кафене, седнали навън под акациите.

— Бедно момче!… — възкликна Сакарев на английски.

— Ама, Скарлатов, ние не сме гувернантки! — каза Иванов. — Знаеш вече начина — действай!

— А не смятате ли, че трябва да се предприеме нещо генерално? Че трябва да се сложи край на тази мръсна игра!

— Представи си, Борисе, ако забранят пазарлъка по нашите и по анадолските пазари!… Тогава цялата прелест на Ориента ще изчезне. Не забравяй, че Бускѐ е от дълги години в България и пазарлъкът е влязъл в навиците му. Ще повика, ще порита и ще даде. Ако не веднага, след няколко дни…

— И вие спокойно седите и си пиете кафето?

— Е какво, да плачем ли?

— Уважаеми доктор Иванов! Моля да се отнесете към случая сериозно!

— Е добре, кажи какво искаш, въпреки жегата!

— Това е равно на отказ и аз така го приемам!

— Приеми го както искаш!

В това време дойде задъхан Терзиев.

— Да тръгваме! Намерил съм такава скара, че ще се гръмнете!…

Двамата станаха.

— А ти, Борисе, няма ли да дойдеш?

— Вървете по дяволите!

Тримата тръгнаха. Скарлатов постоя край кафенето, възмутен до дъното на душата си от своите приятели. А може би не толкова от тях, колкото от себе си, че се отказа да прекара една приятна вечер. Реши да поговори с баща си. В настъпилата нощ хората сякаш се раздвижиха по улиците, за да поемат летния прохладен вятър откъм Витоша. Кафенетата, бирариите, шкембеджийниците и ресторантите, с наредени маси в двора или пред заведението на тротоара, работеха с пълен капацитет. Весела тълпа изпълваше улиците. Особено голямо бе движението по „Търговска“. Той позвъни откъм задния вход на банката. Отвори му Донка. Старият банкер бе излязъл на своята обичайна разходка и още не се бе върнал. Отказа да го чака у дома. Застана пред банката и наблюдаваше тълпата. Видя баща си едва когато той се появи на осветената пред банката част от улицата. Ходеше бавно — висок, изправен… Кученцето Баязид ситнеше пред него и се обръщаше, за да се увери, че господарят му не е изчезнал. Придружаваше го млад мъж, гладко обръснат, с висока колосана яка, въпреки горещината, стегнат и елегантен. Беше тънък, строен, но по-нисък от банкера. Двамата разговаряха, като не обръщаха внимание на хората, които им правеха път. Първо дойде Баязид, подуши обувките на Борис и радостно изскимтя, после се върна към банкера, сякаш искаше да му каже, че синът му го чака. Двамата мъже се спряха пред младия Скарлатов.

— Я виж каква изненада! — каза баща му. — Запознайте се, това е господин Стефан Неделев, мой приятел и… ортак, ако мога така да го нарека. Най-големият индустриалец в тая загубена страна!…

— Приятно ми е — каза Неделев и подаде ръка.

Борис я стисна. Лицето на младия човек бе особено, сякаш заспало. Това учуди Борис и той отново го погледна. Клепките на този мъж изглеждаха притворени. Беше чувал името му. Имаше репутацията на богат столичанин с голям замах и разностранни интереси в бизнеса. Но беше известен главно като притежател на мини, където работниците често стачкуваха.

— Заповядайте, господин Неделев, у дома… Ще пийнем нещо на открито.

Младият човек поблагодари. Тримата, предвождани от кучето, влязоха в двора на банката. Чиновниците отдавна си бяха отишли, но за учудване на Борис Туше Динев, усмихнат, ги чакаше пред входа.

— Как мина разходката, Ваше превъзходителство?

— Отлично. Чувствам се подмладен. Господин Динев, бихте ли помолили Донка и Никола да ни сервират на верандата пред моя кабинет?

— С удоволствие.

— А после елате при нас…

— Благодаря.

Тримата минаха през кабинета на банкера и излязоха на остъклената веранда. Тук имаше маса и няколко стола. Донка и Никола покриха масата със снежнобяла колосана покривка и зачакаха.

— Господин Неделев, какво ще обичате?

— Не знам. Не съм по пиенето…

— Имам английска консервирана бира „портер“ за тропиците. Тя ще Ви напомня Англия.

— С удоволствие.

— За тебе? — обърна се той към сина си.

— Каквото и ти.

— Мастика. Добре изстудена мастика. Това е най-хубавата напитка за летните горещини, стига човек да не прекали, защото се разкисва неимоверно…