Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

Водени от Кирков, всички влязоха в салона. Няколко закъснели работници, още в изцапани работни облекла, вероятно бояджии, се настаниха последни на дървените столове. Събранието ръководеше Георги Кирков. Той почука на звънеца върху масата и в салона настъпи тишина. С няколко думи представи Борис Скарлатов. Не каза нито къде е учил, нито че това е докторска дисертация, нито че е социалист, не го нарече другар, а само подчерта, че докладът ще бъде върху икономически проблеми. После му даде думата.

Скарлатов започна да чете смутен, с глух глас, като често се запъваше. Колкото навремето бе спокоен в аудиторията пред професорското тяло, толкова тук бе объркан. Той се бе постарал да направи доклада си лесно разбираем за една аудитория от неспециалисти. Затова правеше отклонения от основната тема, за да обяснява някои финансови термини като: сконто 19 19 сконто (итал.) — спадане от сумата на сметката, заради плащане в брой или преди срока; отбив, отстъпка. , ресконто 20 20 ресконто (итал.) — повторение на сконтото. , ажио 21 21 ажио (лат.) — повишаване курса на парични знакове, полици и ценни книжа в сравнение с тяхната номинална цена; положителната разлика, премията над номиналната стойност на златните по отношение на книжните пари. Изразява се в процент. , анюитет 22 22 анюитет (фр.) — периодична парична вноска за погасяване на част от дълг и приспадащата се предварително изчислена лихва. , държавни ценни книжа 23 23 ценна книга (от тук и държавни ценни книжа) — документ, материализиращ определени имуществени права, които могат да се реализират чрез предявяване на самия документ или чрез неговото прехвърляне. Ценни книжа са: облигациите от държавните заеми, купоните от тях, съкровищните бонове, менителницата, чекът, акциите и др. Правото, материализирано в документа, се осъществява чрез притежаването на самия документ. … Но събранието пред него съвсем не бе кротко. Чуваха се гласове: „Знаем, не обяснявай, карай нататък!“ Така че трябваше да изостави обясненията на термините, без да бъде сигурен, че е разбран докрай. Темата му касаеше развитието на банковия капитал във Франция и Германия, както и начина за кредитиране на индустрията. Първо се спря на Франция. След като разгледа финансовите гиганти Банк дьо Пари и де Пей Ба, Кредѝ Лионѐ, Сосиетѐ Женера̀л, Кредѝ Мобилиѐ Франсѐ и така нататък, той се спря на механизма, който ги свързва с индустрията. Франция се е превърнала в световен кредитор. Най-важната дейност на френските банки е да емитират 24 24 емитирам (лат.) — пущам в обръщение ценни книжа, монети или книжни пари. външни заеми. Те са най-изгодни от финансова гледна точка. Гарантирани са от малките държави и правителства чрез бюджетните им приходи и заемът се връща в касите неколкократно уголемен, без особени рискове за банките. Няма нито една тяхна операция, която да им носи повече печалби от външния заем. Освен това при сключване на подобен договор паралелно върви и сключването на договор с френската тежка индустрия. Това е и най-важната клауза. По тоя начин френската индустрия, особено тежката и военната, в частност заводите на Шнайдер в Крьозо, получават невиждани поръчки. Така те разширяват непрекъснато своята база и работят с пълен капацитет. Расте като цяло и тежката френска индустрия. Всеки външен заем е мощно средство за упражняване на политическо влияние, за дирижиране на външната политика на една малка държава, дори за вмешателство във вътрешната й политика. Но отрицателните страни на френския банков капитал, неговата нежизнеспособност се крият в недостатъчната връзка с държавата, защото френското правителство няма като основа дирижирана външна търговия. Той си остава предимно капитал, от който се обогатяват главно рентиерите. Френският капитал не се е сраснал достатъчно с държавата, въпреки че напоследък се правят опити в тая насока. Такъв е случаят с наскоро образувания Комитѐ дьо Форж. Той обединява най-мощния френски индустриалец Шнайдер с Лотарингската банкова къща Дьо Вандел. Главата на комитета е Роберт Пинб. Но истинският господар е Шнайдер. Към тях се присъединяват сега други френски фирми и обединения за железопътно строителство, военно производство, строителство на военни кораби и минни съоръжения. Заедно с Шнайдер и Пино̀ фактори във фирмата стават и братя Клемансо̀ 25 25 Клемансо, Жорж (1841–1929) — френски политически и държавен деец. Основоположник и водач на Радикалната партия. Министър-председател (1906–09 и 1917–20). Привърженик на твърд военен курс, заради което си спечелва прозвището „Тигърът“. Един от организаторите на интервенцията в Съветска Русия. Председател на Парижката мирна конференция 1919–20 година. (единият министър-председател на Франция), и приятелите им начело с външния министър Стефан Пишон. Интересите на Шнайдер почват да се покриват с френската външна политика. В пряка връзка с Комитѐ дьо Форж влиза и президентът на Банк Франсез, както и дългогодишен ръководител на Кредѝ Лионѐ — Айнар. Така Комитѐ дьо Форж се превръща в господстващ тръст на Франция. Това е един от най-ярките примери на сливане на банковия с индустриалния капитал.