Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— … но какви! — вметна Терзиев.

— … с две баки помия за прасета! Доколкото разбрах, той не ви забравя нито за Нова година, нито за Коледа, нито на Великден, нито за нашите и френски национални празници. И с тези дребни подаяния той постига цели за милиони! А сега ви пожелавам приятен гуляй!

Иванов го хвана за ръката.

— Почакай, Скарлатов! Ти обиди всички нас и си длъжен да ни изслушаш! Нашата бедност е нашият отговор! Не мисли, че не се е опитвал да бъде много по-щедър към нас и повярвай, че само такива глупаци, подложени на мъките на свети Антоний, са могли да се откажат от предлаганите блага!

— Подкупи! — уточни Скарлатов.

— Е добре, и така да е! Цяла чиновническа България живее от подкупи, и то нищожни подкупи за грошове! Докато на нас ни се предлагат пари, богатства, с които бихме оправили веднага положението си, но не го правим, нали? И повярвай ми, че тези кошници ни озлобяват далеч повече от тебе! Освен това сме гладни, а тия деликатеси е просто грехота да се хвърлят! Сега можеш да излезеш! Все пак не ти се сърдим…

Борис излезе, като затръшна силно вратата. Постоя малко в коридора. Чу веселите гласове на колегите си. Те просто бяха забравили за него. Стана му тежко и обидно.

Той продължи да се муси и мълча цяла седмица. Останалите с нищо не даваха да се разбере, че са обидени или че му се сърдят. После лека-полека отношенията помежду им се оправиха. Той разбра, че тези трима млади образовани хора, може би най-образованите финансисти в страната, са дълбоко почтени; че те мразят Бускѐ и службата му не по-малко от него. Но те знаеха по-добре механизма, знаеха, че с кръстоносен поход срещу Бускѐ нищо няма да постигнат. Бяха умни, находчиви, коварни, безскрупулни в битката си с Бускѐ и правеха тежък живота му в България, който би могъл да бъде приказка. Те тровеха неговото благоденствие ежедневно, ежечасно. Правеха го за присмех, измъчваха го по най-различен начин и Бускѐ беше насочил цялата си злоба срещу тяхната Служба. По-нататък, когато достатъчно ги опозна, разбра, че плановете им за бъдеща кариера съвсем не са свързани с печеленето на пари, а със стремления да се развие българската финансова наука, да се обучат млади финансови кадри в Университета, да се модернизира Народната банка. Способностите на Сакарев в статистиката бяха очебийни и всепризнати. Знанията на Иванов по международните финансови отношения и международно право бяха на голяма висота. Може би само Терзиев имаше склонност към известно материално благоденствие, но не чрез някакъв собствен бизнес, а като стане някъде добре платен финансов експерт. Те бяха знаещи, кадърни и горди хора и това не можеше да не им признае. И след като го призна, се изпълни с уважение към тях. Разбра, че историята с кошниците на Бускѐ е част от играта, една невинна забава в тежката безкомпромисна битка.

След като бандеролът бе осигурен, Борис остана почти без работа. Заплатата, която получаваше в Службата, не бе голяма, но му стигаше да покрие нуждите си. Тя му даваше самочувствие и независимост. А за свободно време повече от това не можеше и да мечтае!… Той пак се зае с проучване на отечествените финанси. Мечтаеше да разшири темата си върху целия Балкански полуостров. Точно сега финансовата битка бе съсредоточена в Турция. Историята с Багдадската железница бе навлязла в решителна фаза. В България се получаваше почти цялата чуждестранна преса, така че той не се чувстваше откъснат от света. Останалото време извън научните занимания Борис прекарваше заедно с колегите си от Службата. Те бяха весели, обичаха шегите, имаха разностранни интереси. Посещаваха няколко кафенета на столичната интелигенция, а Терзиев ги водеше по ахчийниците, където Скарлатов опита прелестите на източната кухня и стана голям неин почитател. Полека-лека навлизаше, без да съзнава, в политическия живот на страната и първата му работа сутрин бе да прочете пресата. А тя се ползваше с голяма свобода. Вестниците бяха многобройни, мненията противоречиви, езикът груб, прям. Журналистите не спестяваха никому нищо. Веднъж баща му бе казал, че що се касае до печата, България е може би най-демократичната страна в Европа. Младият Борис се бе изсмял, но колкото повече месеци минаваха, толкова повече се убеждаваше, че има нещо вярно в думите на стария банкер. Да, страната и хората, благодарение на пресата, живееха открит живот пред очите на всички и нямаше тайна, която да не се узнае, цитираше баща му прочутата мисъл на апостол Йоан.