Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

— По небето на България от цял свят се събират на ята лешояди, орли, ястреби и всякакви други дзверове и гадини като над мърша… — съчиняваше гласно творецът. — Но най-големият лешояд, най-подлият и мръсният, парижкият чапкънин, долният мюзевирин е Бускѐ! Той пие кръвта на България! Шантаните, сокаците, брантиите и курвите от цял свят са го наобиколили, та заедно да седнат на софрата, наречена България, и я изядат. Тоя пич Бускѐ…

— Но, господин Байрактаров! — изкрещя Скарлатов.

— Не ме прекъсвай! Статията става чудо и приказ! Дойде ми като от небето. Утре ще разтърси България баш като земетресение. Как ти е името?

— Скарлатов, Борис Скарлатов.

Човекът зад масата стана тържествено.

— Така кажи бе, момче! Ела да те прегърна! С баща ти сме от една партия и виждаш ли нашия вожд? — Той посочи портрета на Стамболов, закачен над главата му. — Колко пъти го канеше за министър на финансите, но той все отказваше. Е, Стефане, стани да видиш какви млади арслани има нашата партия! Ще те направим министър, така да знаеш! Да пукна, ако не те направим! Ти само слушай мене, тоест партията!

— Господин Байрактаров, послушайте ме, статията не трябва да бъде обидна.

— Я си гледай работата! Слушай по-нататък! На софрата, освен тях, идват и пезевенците-офицери, които са готови да теслимят България за един гювеч!… И седни там, докато пиша, и мълчи!

Борис седна на стола и мълчаливо запали цигара. Байрактаря трескаво дращеше и обезобразяваше статията. Скърцаше с перото и мърдаше устни. След около час свърши. Според Борис от съчинението му не бе останало нищо, но мъжът беше възбуден, със зачервено лице и маниашки поглед. Като попиваше мастилото, той продължи на висок глас словесната си атака.

— Аз ще пусна статията против Бускѐ и бандата крадци, мошеници, апаши, развратници, изроди, дери-башии, башибозуци и пичове! И ще ги срина, бога ми, ще ги срина с уруспиите им барабар!… Да не ми викат Байрактаря, ако не го сторя! Какво, не вярваш ли?

Тук мъжът с калпака измъкна от чекмеджето на масата един голям револвер и тържествено го целуна пред смаяния Скарлатов.

— Ето, видя ли? С тоя револвер се бих при Плевен. Той за мене е повече от кръстовете на поповете! Затова в него се кълна.

По-нататък човекът продължи речта си, ако можеше да се нарече така нанизът от псувни, закани и обиди срещу всичко на тоя свят — държава, парламент, княз, правителство, генералитет, чиновници, полиция. Но Скарлатов съвсем не следеше мисълта, а ръката му, която застрашително размахваше револвера, за да придаде по-голямо значение на ругатните. По едно време револверът, за ужас на Скарлатов, изгърмя силно. Лют барутен дим изпълни стаята. На вратата се появи полицай.

— Какво става тук?

— Сус бе, керата̀! В тая България човек не може да си направи кефа без пристави и джандари!…

По-късно в спокойна обстановка Скарлатов и Байрактаря се уговориха статията да излезе под друго име. Разделиха се приятелски — и двамата доволни един от друг.

На другия ден Борис стана късно с натежала глава. Когато отиде в канцеларията, колегите му вече четяха и коментираха статията. Той остави връхната дреха на окачалката. Тримата млъкнаха и го разглеждаха, като че ли го виждаха за пръв път. После Иванов каза:

— А бе тоя Женевски университет големи псувачи вади. Ашколсун!… Да се не надяваш на нашия доктор!…

— Личи си домашното възпитание! — обади се „лорд“ Сакарев. — На такъв цветист език всеки цариградски хамалин би завидял.

— Вярно е — потвърди Терзиев. — Това не е статия, а енциклопедия, по която бъдещите поколения ще изучават ругатните не само на българския, но и на турския език!…

Борис се усмихна. Сред тях се чувстваше като в студентските години с неповторимата им веселост и закачливост.

— Ако аз бях написал тази якобинска 18 18 якобинци, якобинска (фр.) — революционери-демократи, членове на парижкия политически клуб по време на буржоазната френска революция, получил името си от помещението, което заели за клуба в парижкия манастир „Свети Яков“. Якобинците имат славата на най-смелите, безкомпромисни борци срещу монархията и феодалите. Начело на тяхната партия са Робеспиер, Марат, Дантон, Сен Жюст и др. На 2 юни 1793 г. установяват диктатура. Но не винаги са изразявали интересите на широките народни маси. Забраняват работническите съюзи и стачки, не позволяват да искат повишение на надниците си. На 9 термидор (27 юни) 1794 год. Якобинската диктатура е съборена от контрареволюцията на едрата буржоазия. статия, бих черпил… — каза Иванов. — Бих дал прием, бих дал гуляй с шампанско, стриди, черен хайвер и циганки да ми играят кючек!…