Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

Резиденцията на Бускѐ бе в центъра на София — красива къща в европейски стил с малка поляна пред нея и дървета. Позвъни на електрическия звънец пред желязната порта. Портиерът, облечен в униформа на лакей от миналия век, се появи.

— Месьо? — попита той.

Беше французин. Скарлатов припряно заговори на френски:

— Искам да видя незабавно господин Бускѐ. Аз съм Борис Скарлатов от Службата по държавните заеми.

Лакеят се скри в къщата. На Борис се стори, че се бави прекалено дълго. Когато се върна, той каза:

— Съжалявам, господине.

Борис се обърка:

— Как така?

— Съжалявам — повтори лакеят и закрачи обратно по алеята.

Внезапен гняв обхвана Борис.

— Ей, отвори — извика той и почна да тресе портата.

Лакеят се прибра в къщата. Борис ясно видя как на големия прозорец до балкона се отмести завесата и се появи силуетът на мъж. Борис ритна по железата.

— Ще ви дам да разберете!

Но бе принуден да си тръгне. След малко се извърна и пак повтори с безсилната злоба на малките деца, като сви юмруци:

— Ще ви дам да разберете!

Сега вървеше безцелно по улиците на София. Всичко, което се случи този ден, му изглеждаше на лошо изигран фарс. Точно на площада пред Двореца някой го хвана за рамото. Беше огромният фон Терзиев.

— Какво, не можа ли да извадиш лисицата от дупката?

— Не, не можах!

— Иди си сега и поспи. Довечера ще го намериш в Юнион-клуб. Впрочем от Министерския съвет има срочно запитване за бандеролите. Ще трябва до утре вечер да дадем отговор.

Борис се прибра в квартирата си. Но не можеше да се успокои. Дълбоко се възмущаваше от финансовото робство, наложено от Парѝ Ба. Как е възможно в една самостоятелна държава главните пера от приходите и да са в ръцете на чужденци? Ето например бандеролът върху цигарите. Едно солидно бюджетно постъпление! Но то е дадено като гаранция на заемодавеца, в случая Бускѐ. Той отпуска бандероли за производство на цигари само ако му се платят в налични пари, и то в злато, като месечна вноска на лихвите по заемите. А това е и с много други постъпления… Не, така не бива да продължава! Трябва да се направи нещо! Но какво?…

Вечерта той отиде в Юнион-клуб. Портиерът огледа подозрително този младеж с хлътнали очи и напрегнат израз, но все пак го пусна. Мина край масите. Някой го извика:

— Ей, Скарлатов, защо не се обаждаш?

Обърна се. На една маса седяха Ризов, Радков, Стоянов и две елегантно облечени жени.

— Ела на нашата маса!

На Скарлатов никак не му бе до тях.

— Слушай, Ризов, тук ли е Бускѐ?

— Ей там, зад завесата, ако те пуснат…

— Какво прави?

— Наслаждава се на бейския живот в България…

Борис се запъти към червената тежка, плюшена завеса. Един портиер се опита да му препречи пътя, но той властно го отстрани, разтвори завесата и влезе в малкото луксозно помещение. Край кръгла игрална маса седяха четирима мъже. Веднага разбра кой е Бускѐ по самодоволната усмивка, вирнатата пура и бутилката шампанско в сребърна кофичка на специална маса до него. Две млади жени, седнали от двете му страни, обкичени като коледни елхи с бижута, също бяха част от богатството му. Четиримата играчи с карти в ръце се обърнаха.

— Господин Бускѐ?… Казвам се Борис Скарлатов!

Реакцията на Бускѐ беше невероятна. Той се изправи с карти в ръце, лицето му стана кървавочервено, и почна да крещи на френски.

— Кой е пуснал тоя тип тук?

Двама едри пазванти застанаха пред Скарлатов и взеха да го избутват навън. Той завинаги щеше да запомни унижението тая вечер. Оттук нататък щеше да бъде безпощаден противник на Бускѐ до неговото сгромолясване. Щеше да мрази и заместниците на Бускѐ с животинска омраза. Щеше да мрази и цялата система на Дет Пюблик. Той не можеше да си обясни поведението на този французин, защото не знаеше нищо за конфликта между него и баща му. Най-после се бе паднал случай на малкия буржоа да си отмъсти — ако не на гордия стар банкер, то на сина му!…

Да, този ден на младия Борис му дойде твърде много. Но неуспехът не го смаза. Напротив! Прозвуча му като зов на бойна тръба. „Аз ще му счупя главата на тоя мръсник!“ — повтаряше си той. Така неусетно стигна до Службата. Странно, горе на тавана светеше… Борис изтича по стълбите, отвори вратата и с учудване видя колегите си да работят мъжки на масите. От тавана се спускаха крушки с печатарски полилеи като чинии. Тримата бяха по ризи, разгърдени, и тримата маха козирки на ластик над очите си, за да не им пречи пряката светлина. На едно спиртниче вреше кафеник. Когато влезе, те не му обърнаха внимание. Лют тютюнев дим се стелеше по стаята. „Лордът“ Сакарев стана и наля кафе. Не забрави и Скарлатов. Като по заповед всички вдигнаха очи от папките.