Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

Скоро и Туше Динев се присъедини към компанията. Той седеше до стария Скарлатов и напрегнато ловеше всяка негова дума. Напитките бяха изстудени по начин, въведен лично от банкера. Шишетата, обвити във влажни кърпи, се поставяха на място, където ставаше силно течение. Този начин бе видял навремето в Адана 29 29 Адана — град в Южна Турция, основан от римляните. — едно от най-топлите места в света, и го бе възприел. Бързо наредиха масата със салати, парчета от варено пиле, студена лимонада, приготвена от пресни лимони, и други разнообразни мезета. Банкерът бе в добро настроение. Той сипа малко вода в мастиката — тя побеля. Всички се чукнаха и разговорът започна. Явно беше продължение на този от разходката. Ставаше въпрос за разработката на някаква каменовъглена мина в Тревненския балкан. Бавно, като провлачваше думите си, Стефан Неделев излагаше аргументи в нейна полза. Старият Скарлатов му възразяваше с липсата на добри пътища и на модерна техника. Но Стефан Неделев се бе подготвил добре. Изтъкваше евтината цена на терена, евтината работна ръка, които щяха да компенсират някои неудобства.

— Неудобствата от една мина идват, след като влезе в експлоатация — каза старият банкер.

— Какво имате предвид?

— Работниците, стачките и редица усложнения от политически характер. Винаги когато на едно място се съберат повече хора, те замислят някой золум. На Ваше място не бих си натресъл още една мина. Вижте, Неделев, моята работа!… Аз имам само няколко души подчинени, които винаги мога да сменя без никакви усложнения. Нямам Вашите ядове, а печалбите не са малки.

— Но ако нямаш никакъв талант за банково дело, ако си кръгъл невежа, какво ти остава?

— Аз познавам много невежи банкери с добри печалби, защото банката е учреждение, което се саморъководи. Достатъчно е да избереш образован, енергичен и послушен персонал. Талант не ти трябва!

— Но аз обичам да правя нещо! Под ръцете ми да излиза нещо, което можеш да пипнеш, да видиш…

— Странно… — каза замислен банкерът, — колко много си приличате с покойния Ви баща, макар да беше селянин!… Аз разбирам да обичаш добре обработена земя, бахча, ливада, гора… Но да обичаш мина, фабрика за цимент, простете ми, Неделев, това е ненормално!…

— А какво щеше да прави една търговска банка без индустрия?

— Каквото преди! Ще дава назаем пари под лихва. Но запомнете, Неделев, индустриалецът винаги ще бъде зависим от банката. Тя е умът, индустрията — резултат!

Това не беше само спор. В момента се извършваше сделка. Едната страна убеждаваше другата в предимствата на сделката.

— Все пак, господин Скарлатов, ето вече седмица, откакто говорим по въпроса, и аз още не знам Вашето окончателно мнение. Вие изтъквате само отрицателните страни.

— Драги Неделев, в тази седмица аз също трябваше да направя своите калкулации.

— И какво?

— Ще участвам! Имам само една молба към Вас. Идете лично в Тревненския балкан! Вижте всичко с очите си! Ако и тогава настоявате, ще подпишем договора. А сега доволен ли сте?

— Благодаря, господин Скарлатов. Няма да съжалявате.

— Аз не съжалявам и когато губя, за разлика от останалите хора.

Странни се сториха на Борис отношенията между баща му и този мъж. Неделев му се видя извънредно сух, студен човек, изпълнен единствено с енергия към бизнес. Без нищо младежко и весело. Но явно между тия двама толкова различни по възраст и манталитет хора цареше някакво взаимоуважение, дори приятелство. Това бяха хора от друг свят. Те разговаряха помежду си, както разговарят богати, знаещи и можещи хора. На тази плоскост те бяха равни.

След смъртта на стария Неделев връзката между тях се бе много засилила. Останал сам да ръководи капиталите, Неделев в началото бе объркан. Той твърде тежко понесе загубата на баща си, макар да не даде външен вид. Поради тази скръб може би той стана особено симпатичен на стария Скарлатов. Тогава го взе под свое покровителство. Наследството, което остави покойният чорбаджия, бе огромно, но доста безпорядъчно. Само наличните пари в банка Скарлатов бяха реални. Банкерът с помощта на опитни адвокати уреди наследството почти без загуби. Продадоха имотите, което не беше никак лесно, и капиталите на Неделев-син нараснаха неколкократно. Така той стана равностоен партньор на стария Скарлатов. Синът нямаше наклонност нито към покупко-продажби на земи, с което навремето баща му направи богатството на фамилията, нито към банковите операции или спекулации с ценни книжа. Но в индустрията безспорно имаше нюх и твърда хватка. В кратко време изкупи няколко западнали мини и за учудване на банкера скоро те почнаха да дават добри приходи. Разшири и участието си в двете електроцентрали, които заедно контролираха напълно. Другото, което банкерът хареса в Неделев, бе неговият замах. Той не играеше на дребно. Не търсеше непосредствена печалба, след като вложи парите си в дадено предприятие. Гледаше надалеч и по това се отличаваше от останалите индустриалци, доколкото ги имаше в България. Мечтата на Неделев бе тежката индустрия. Но бе реалист и знаеше докъде се простират възможностите му. Банкерът подозираше в този инак студен като риба младеж големи, наполеоновски амбиции. Беше същевременно и крайно предпазлив. Обмисляше дълго всеки свой ход. Банкерът му служеше за опонент. Започна да придружава всеки ден стареца в неговите следобедни разходки. Често можеше да ги видиш заедно в Юнион-клуб. Редовно идваше веднъж седмично на вечеря в дома му. Старият Скарлатов започна да го въвежда лека-полека в работата си. Беше схватлив, но явно му липсваше какъвто и да е талант към финансови операции. А да си банкер, първото условие е да мислиш чрез пари, чрез капитали. Това се постига трудно, защото е вече в областта на абстрактното мислене. Обикновеният човек е материално мислещ човек, но чрез предмети — ниви, градини, къщи, предприятия, или в най-добрия случай — чрез злато, което също можеш да пипнеш и видиш. Според отношението им към парите старият банкер разделяше хората на три вида. Първите се отнасят към тях като към средство за прехрана. Ако им паднеха случайно отнякъде повече пари, те лекомислено ги харчеха за удоволствие. Това е деветдесет на сто от човечеството. Втората група са тези, които имат повече средства и ги влагат в материални ценности, носещи доход. Това са индустриалците, хора със строителна жилка, и рентиерите. Третият тип са вече единици. Те мислят чрез капиталите като абстракция. За тях парите не са нищо друго, освен пари в техния чист теоретичен вид. Така както висшата математика е непонятна за мнозина, които иначе добре владеят аритметиката, необходима във всекидневието, така и мисленето чрез капитали е непонятно за болшинството от хората. За банкера движението на парите беше същността на нещата. Там той виждаше причината за промените на цялата икономика. Защото големите начинания първо се създаваха абстрактно в банката. Чак след това се осъществяваше материалният строеж. В това отношение според стария Скарлатов банкерът приличаше на Бог-творец, който отпърво създал света като идея. Така парите за банкера бяха първо идея, чак след това средство и цел. Този начин на мислене, който бе същността на стария Скарлатов, го отдалечаваше от останалите хора, защото начинът на мислене определя и близостта помежду им. Затова може би нямаше приятели и близки в човешкия смисъл на тези думи. Той бе самотен. Но не се и опитваше да обяснява другиму своя начин на мислене. Знаеше, че не ще могат да го разберат, дори и да искат. Все едно е да говориш с глухонеми. Тоя начин на мислене беше и неговата сила, неговото превъзходство над себеподобните. Той не знаеше доколко синът му има наченки на такова мислене, но твърдо знаеше, че Неделев го няма и никога няма да го има. Все пак младият английски възпитаник бе някакъв запасен вариант за банкера, някаква надежда, че ще има кой да изпълни замислите му. Знаеше обаче, че това изпълнение няма да бъде като на Бога-Творец, а в най-добрия случай на трезвомислещия човек.