Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

— Ако обичаш.

Специ изгълта на един дъх кафето от малката си чашка, италиански навик, който така и не можах да усвоя. Аз сръбнах леко от моето.

— Някакви въпроси? — Очите му проблеснаха.

— Да — отвърнах. — Кой според теб е Чудовището?

Специ изтръска пепелта от цигарата си.

— Всичко е тук. — Той махна с ръка към купчината документи. — Според теб кой е?

— Салваторе Винчи.

Специ поклати глава.

— Да постъпим като Филип Марлоу. В основата на всичко е беретата. Кой е занесъл пистолета при престъплението от 1968 година? Кой го е използвал? Кой го е занесъл вкъщи? И най-важното, какво се е случило с него по-късно? Всичко е тук, ако имаш желание да го потърсиш.

— Пистолетът е принадлежал на Салваторе Винчи — отвърнах аз. — Той го е донесъл със себе си от Сардиния, той е планирал убийството от 1968 година, той е бил стрелецът.

— Браво.

— Значи той трябва да е занесъл пистолета у дома си.

— Точно така. Той е дал пистолета на Стефано Меле, за да стреля последен и да замърси ръцете си с барут. След това Меле изхвърлил пистолета. Винчи го взел и го отнесъл у дома. Никак не е бил глупав. Нямало да остави оръжието, с което е извършено убийството, на местопрестъплението. Пистолет, използван в убийство, е опасен, защото балистическата експертиза може да го свърже с куршумите, открити в жертвите. Подобен пистолет никога няма да бъде продаден или даден на някого. Или ще бъде унищожен, или ще бъде внимателно скрит. След като знаем, че пистолетът не е бил унищожен, значи Салваторе Винчи го е скрил. Заедно с кутиите с патрони. Шест години по-късно той се появява, за да убие отново — в ръцете на Чудовището от Флоренция.

Аз кимнах утвърдително.

— Значи според теб Салваторе Винчи е убиецът, също както е смятал Ротела.

Специ се усмихна.

— Така ли? — Той бръкна в купчината документи и извади доклада на ФБР. — Чел си го. Смяташ ли, че отговаря на профила на Салваторе Винчи?

— Всъщност не.

— Изобщо не! В профила се набляга на един същностен момент: Чудовището от Флоренция е импотентно. Страда от сексуална дисфункция и е имало малко или никакви сексуални контакти с жени на своята възраст. Убива, за да задоволи похотливите си желания, които не могат да бъдат удовлетворени по нормалния начин. Най-силното доказателство е, че никоя от жените не е била изнасилена или обект на друга сексуална злоупотреба. Но Салваторе въобще не бил импотентен — той е бил същински Приап. Салваторе не отговаря и на останалата част от профила на ФБР, особено що се отнася до психологическите детайли.

— Щом Салваторе Винчи не е Чудовището — казах аз, — то тогава отново изниква проблемът как беретата се е озовала от неговите ръце в ръцете на Чудовището.

Въпросът увисна във въздуха. Очите на Специ проблеснаха.

— Да не би да са я откраднали от него? — попитах аз.

— Точно така! И за кого това е било най-лесно?

Въпреки че всички улики бяха пред очите ми, аз все още не можех да се досетя.

Специ почука с пръст по масата.

— Не разполагам с най-важния документ по случая. Знам, че съществува, защото съм разговарял с един човек, който го е виждал. Опитах всичко, за да се сдобия с него. Досещаш ли се какъв е този документ?

— Жалба за кражба?

— Appunto! През пролетта на 1974 година, четири месеца преди първото убийство на Чудовището в Борго сан Лоренцо, Салваторе Винчи отишъл при карабинерите, за да подаде жалба. „Вратата на къщата ми беше разбита и вътре е влизано.“ След като карабинерите го попитали какво е откраднато, той отвърнал: „Не зная.“

Специ стана и отвори прозореца. Потокът свеж въздух разсея кълбата дим в стаята. Той извади нова цигара от пакета „Голоаз“, който лежеше на масата, пъхна я в устата си и я запали, след което се обърна към мен.

— Помисли си, Дъг. Този снажен мъж, сардинец с дълбоко вкоренено подозрение към властта, най-вероятно убиец, отива при карабинерите, за да докладва, че в дома му е влизано, но нищо не е откраднато. Защо? И защо изобщо някой ще го обира? Къщата му е бедна, схлупена, в нея няма нищо ценно. Освен… може би… една берета двайсет и втори калибър и две кутии с патрони.

Той изтръска цигарата си. Аз седях на ръба на стола.

— Не съм ти казал най-необичайното нещо. Винчи дал името на човека, който проникнал в дома му. Човекът, обявил той, е само едно момче. Член на сардинския клан, близък негов роднина. Последният човек, който би подхвърлил на карабинерите. Защо подава жалба срещу него, щом не е взел нищо? Защото се е страхувал какво може крадецът да направи с пистолета. Салваторе Винчи е искал влизането в къщата му да бъде документирано, за да се защити. В случай, че момчето направи нещо… ужасно с пистолета.