Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

— В едно малко градче на име Джоголи.

Специ повдигна вежди.

— Джоголи? Знам го. Къде точно?

Казах му адреса.

— Джоголи… прекрасно градче с древна история. То има три забележителности. Сигурно вече ги знаете?

Не ги знаех.

С леко развеселена усмивка той започна да ми разказва. Първата е вила Сфачата, където някога е живял един от неговите предци, Америго Веспучи. Веспучи бил флорентински мореплавател, картограф и изследовател, който пръв осъзнал, че неговият приятел Христофор Колумб е открил съвсем нов континент, а не просто някакъв непознат индийски бряг; същият, който дал името си Америго (Америкус на латински) на този нов свят. Втората забележителност, продължи Специ, е една друга вила, наречена И Колаци, за която се смята, че е проектирана от Микеланджело. В нея са отсядали принц Чарлс и Даяна и там принцът е нарисувал много от прочутите си акварели с тоскански пейзажи.

— А третата забележителност?

Усмивката на Специ стана още по-широка.

— Най-интересната от всички. Намира се точно пред прага ви.

— Там няма нищо друго, освен маслинова горичка.

— Точно така. В тази горичка са извършени едни от най-ужасяващите убийства в историята на Италия. Двойно убийство, извършено от нашия Джак Изкормвача.

Като писател на детективски романи бях повече заинтригуван, отколкото стреснат.

— Аз съм му кръстникът — каза Специ. — Нарекох го il Mostro di Firenze , Чудовището от Флоренция. Отразявам историята му от самото начало. Останалите репортери в „Ла Национе“ ме наричат „монстролога“ на вестника. — Той се засмя с рязък непочтителен смях и изпусна дим през зъби.

— Разкажете ми за това Чудовище от Флоренция.

— Не сте ли чували за него?

— Никога.

— Тази история не е ли известна в Америка?

— Напълно непозната е.

— Изненадан съм. Тя ми се струва почти като… американска. Дори вашето ФБР се намеси — онзи отдел, който се прочу покрай Томас Харис, отделът за поведенческа психология на серийните убийства. Видях самия него на един от процесите. Водеше си записки в един жълт дебел тефтер. Казват, че за основа на неговия Ханибал Лектър е било използвано Чудовището.

Сега вече бях наистина заинтригуван.

— Разкажете ми тази история.

Специ допи второто си кафе, запали нова цигара „Голоаз“ и започна да разказва. Когато напредна с разказа, той извади една тетрадка и изписан молив от джоба си и започна да рисува диаграма на повествованието. Моливът се стрелкаше по хартията, чертаеше стрелки и кръгове, кубове и пунктири, илюстрирайки сложните връзки между заподозрените, убийствата, арестите, съдебните процеси и множеството прекъснати линии на разследване. Историята беше дълга и той говореше тихо, като постепенно запълваше празните страници на тетрадката.

Аз го слушах първоначално с учудване, а след това с изумление. Като писател на криминални романи, аз се считах за почитател на мрачните истории. Със сигурност бях чувал доста. Но колкото повече навлизах в историята на Чудовището от Флоренция, толкова повече осъзнавах, че тя е нещо специално. Попадаше в съвсем отделна категория. Не преувеличавам, когато твърдя, че случаят с Чудовището от Флоренция може би — само може би — е най-невероятната история за престъпление и разследването му, която е чувал светът.

Между 1974 и 1985 година седем любовни двойки — общо четиринайсет души — са били убити, докато правели любов в автомобилите си, паркирани из красивите хълмове, заобикалящи Флоренция. Случаят довел до най-продължителното и най-скъпоструващо криминално разследване в италианската история. Били проучени близо сто хиляди души и повече от десет били арестувани. Много от тях са били освобождавани веднага, след като Чудовището нанасяло новия си удар. Десетки животи били съсипани от слухове и фалшиви обвинения. Поколението флорентинци, израснали по време на убийствата, твърдят, че те са променили града и собствения им живот. Последвали самоубийства, ексхумации, предполагаеми отравяния, телесни части, изпратени по пощата, сеанси в гробищата, съдебни процеси, подхвърляне на фалшиви улики и злобни прокурорски вендети. Разследването наподобявало злокачествен тумор, който се простирал назад във времето и напред в пространството, разпръсквал своите метастази из различни градове и се разширявал в нови разследвания с нови съдии, полицаи и прокурори, нови заподозрени, нови арести и още съсипани животи.

Макар това да е най-продължителната полицейска хайка в съвременната история на Италия, Чудовището от Флоренция така и не било открито. Когато през 2000-та година аз пристигнах в страната, случаят още не беше разрешен и за Чудовището се смяташе, че е все още на свобода.