Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Когато Барбарина умряла през 1961 година, тя била само на седемнайсет години. Започнала да се среща с младеж на име Антонио, когото Салваторе презирал. В опит да унизи Антонио, той я пресрещнал в полето и я изнасилил. Тя забременяла и Салваторе „изпълнил дълга си“, като се оженил за нея. Всички в градчето разказваха, че той се отнасял много зле с нея, биел я и не й давал достатъчно пари за храна, а само за да купува мляко за бебето. Момчето било единствената й радост. Тя го нарекла Антонио на голямата си любов и продължила скришом да се среща с първия си любовник.

Детето и името му били като трън в гордостта на Салваторе; разказват, че той се съмнявал в бащинството си. С годините между баща и син, Антонио и Салваторе, назряла омраза, която ставала все по-неподправена и безмилостна.

Причините за убийството на Барбарина — ако наистина става въпрос за убийство — се появили през ноември 1960 година, когато някой я изненадал заедно с любовника й Антонио и направил снимки. Всички в градчето научили за изневярата. В древните земи на Сардиния, управлявани от кодекса на Барбаджиа, Салваторе имал само два начина да възстанови честта си — или трябвало да изгони жена си от дома, или да я убие.

Първоначално изглеждало, че ще избере първия начин. Той й казал, че трябва да си тръгне и тя започнала да си търси работа, с която да се издържа. В началото на януари 1961 година тя получила писмо от монахиня в едно от сиропиталищата, която й предложила да приюти нея и детето, ако Барбарина се съгласи в замяна на храна и легло, да сервира в стола на приюта. Трябвало да се яви там на 21 януари.

Тя така и не се появила.

Вечерта на 14 януари 1961 година Барбарина била сама с бебето си в малката къща, където живеели двамата със Салваторе. Както обикновено той бил навън, в местната кръчма, където пиел верментино и играел билярд.

Вечерта Барбарина установила, че бутилката с газ е празна и тя не може да стопли мляко за бебето. Помолила съседката да използва нейната печка. Няколко часа по-късно този незначителен епизод се оказва важна следа в опровергаването на официалната версия за смъртта на Барбарина — самоубийство с газ пропан. Щом три часа преди това бутилката е била празна и е нямало как да я напълни, как така изведнъж се оказва, че е имало достатъчно газ, че да се самоубие?

Същата вечер, малко преди полунощ, Винчи оставил шурея си в кръчмата и се върнал вкъщи. По-късно разказва, че намерил вратата заключена отвътре и я разбил с ритник. Светнал лампата и видял люлката на Антонио, в която спяло единайсетмесечното бебе. Обикновено тя стояла в спалнята, а сега била преместена в кухнята. Вратата на спалнята била заключена отвътре, което по думите му силно го притеснило. Особено след като видял през процепите да прониква светлина въпреки късния час.

— Почуках веднъж и извиках Барбарина — разказал няколко часа по-късно на карабинерите, — но никой не отговори. Веднага си помислих, че е вътре с любовника си и избягах навън от страх, че ще бъда нападнат.

Ако днес това малодушно поведение ви се струва невероятно, то изглеждало още по-абсурдно в онези години, особено що се отнася до двайсет и четиригодишен сардинец през 1961 година. Салваторе изтичал до къщата на тъста си и двамата отишли да приберат приятеля му от бара, който всъщност бил брат на Барбарина. После заедно се върнали в къщата.

Години по-късно един от жителите на града обобщи с няколко думи:

— Той просто си търсеше свидетел на нагласеното самоубийство.

Пред тъста и шурея си Салваторе отворил вратата с леко побутване, без тя да му окаже и най-слаба съпротива. Той веднага извикал, че усеща миризма на газ, въпреки че останалите не го усещали. Бутилката с пропан била оставена до леглото, вентилът бил отворен, а маркучът лежал на възглавницата до главата на Барбарина. Изглеждало, че Барбарина се е самоубила с газ от бутилката, в която няколко часа по-рано нямало достатъчно, за да затопли мляко за бебето. Но по онова време никой не обърнал внимание на това несъответствие — нито карабинерите, нито съдебният патолог, нито приятелите й. Съдебният патолог дори пренебрегнал охлузванията по врата й и одраскванията по лицето, които показвали, че сякаш се е борила, преди да се задуши.

След отварянето на случая следователите откриха всички тези улики и повече от всякога бяха убедени, че Салваторе е убил жена си.

Ротела се опита да разбере дали при емигрирането си в Тоскана Салваторе е донесъл със себе си пистолет берета двайсет и втори калибър. Следователите във Вилацигро успяха да открият, че през 1961 година в градчето е имало единайсет берети с този калибър и една от тях наистина е била открадната, малко преди Салваторе Винчи да замине за Тоскана. Пистолетът принадлежал на възрастен роднина на братята Винчи, който го донесъл от Холандия, където работил известно време. Разследването, проведено от Интерпол в Амстердам, не можа да открие произхода на оръжието.