Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Нито следователите, нито пресата загатнаха по някакъв начин, че убийството на принца е свързано с Чудовището. Общественото мнение прие това мълчание като допълнително доказателство за вината на човека: разбира се, че прочуто и могъщо семейство като Корсини ще се опита да запази репутацията си на всяка цена. Не беше ли по-удобно за тях, че принцът, бидейки Чудовището, сега е мъртъв и никога няма да бъде изправен пред съда, опетнявайки името им?

Два дни по-късно второ загадъчно събитие отново подхрани слуховете. Някой беше проникнал в замъка Корсини, но като че ли нищо не беше откраднато. Никой не можеше да разбере защо крадците са нахлули в замъка, който гъмжеше от полицаи, провеждащи разследване на убийство. Тръгна мълва, че става въпрос не за крадци, а за хора, наети да отнесат от замъка няколко важни, а може би и ужасяващи предмети, преди да бъдат открити от органите на реда.

Слуховете продължаваха да се разрастват дори след като няколко дни по-късно убиецът на принца беше заловен — и си призна. Той беше млад бракониер, който ловувал фазани в имението. Принцът го забелязал точно когато прибрал птицата в торбата и го подгонил. Бракониерът каза, че се опитал да го простреля в краката, за да му попречи да го догони, но Корсини, виждайки дулото на пушката пред себе си, се навел в опит да се предпази и изстрелът попаднал в лицето му.

Абсурд, беше мнението на обществото. Никой не убива човек за нещо толкова дребно. Тази история не може да е истина — напротив, дори още веднъж доказва, че семейство Корсини се опитва да прикрие нещо. Освен това историята с бракониера не обясняваше загадъчното проникване в замъка.

Така от балните зали на флорентинската аристокрация до работническите кръчми се понесе нова клюка — истинската история. Принц Роберто Корсини беше Чудовището от Флоренция. Семейството му го беше разбрало и беше направило всичко възможно, за да го прикрие. Но някой друг — никой не знаеше кой, — също беше открил страшната тайна. Вместо да съобщи в полицията, този човек го беше запазил за себе си и беше изнудвал принца, периодично измъквайки му големи суми пари, за да запази тайната. В онази неделя, 19 август, двайсет дни след убийствата във Викио, двамата си бяха уговорили среща на брега на потока, където се скарали. След това се сбили и изнудвачът застрелял принца.

Твърдеше се, че има още един човек, който знае, че Корсини е Чудовището. Изнудванията продължавали, този път насочени срещу семейството. Но за да се получи, изнудвачите се нуждаели от доказателство, че принц Роберто е Чудовището, ужасно доказателство, което се криело в дълбините на замъка. Това обясняваше проникването: крадците трябвало да се доберат до уликите, вероятно пистолета берета, може би патрони „Уинчестър“ и един Бог знае, може би трофеите, които Чудовището беше изрязало от жертвите си.

Този слух, плод на изостреното въображение на флорентинците, беше абсолютно неверен, очевидно измислен и неподкрепян от нищо, което да е публикувано във вестниците или съобщено от следователите. Фантазията продължи да шества повече от година, докато накрая не беше разрушена по възможно най-категоричния начин: с ново убийство.

Към края на 1984 година случаят с Чудовището от Флоренция стана едно от най-следените и обсъждани криминални разследвания в Европа. Френският интелектуалец и член на Академията Жан-Пиер Ангреми, който в онези години беше консул във Флоренция, беше хипнотизиран до такава степен от историята, че написа и издаде роман, наречен „ Une Ville Immortelle “ 4 4 Une Ville Immortelle (фр.) — един безсмъртен град. — Б.пр. . Италианската писателка Лаура Грималди сътвори бестселър по случая, наречен „Подозрението“. Магдален Наб, британска писателка на криминални романи, написа книгата „Чудовището от Флоренция“. Това бе началото на литературна вълна, която доведе до публикуването на много документални книги и романи по действителен случай. Дори привлече вниманието на Томас Харис, който използва фрагменти от историята на Чудовището в романа си „Ханибал“, продължение на „Мълчанието на агнетата“. (В „Ханибал“ Ханибал Лектър се мести във Флоренция, където живее под псевдонима „д-р Фел“. Работи като куратор в библиотеката на двореца на фамилията Капони, след като си е осигурил мястото, убивайки предишния им служител.) Най-голямата японска издателска къща покани Специ да напише книга за Чудовището, което той направи с удоволствие. (Тя продължава да се преиздава. Изданията й вече са шест.) Повече от дванайсет книги са посветени на Чудовището — включително ужасяващ комикс, предназначен за тийнейджъри, наречен Il Monello („Разбойникът“), който предизвика истински фурор. Създателят му мъдро пропусна да впише името си.