Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Клаудио все още се намираше в колата, която беше паркирана край един горист хълм, наречен Ла Боскета, малкото дърво. Пиа беше завлечена навътре в полето, на няколкостотин метра от една фермерска къща. Тя беше осакатена по същия начин като останалите жертви. Но този път убиецът беше стигнал още по-далеч. Беше изтръгнал — думата „премахнал“ не беше подходяща — лявата й гърда. Времето на смъртта бе потвърдено от свидетел: фермерът беше чул изстрели в 21:40 часа и предположил, че са гърмежи от ауспуха на мотор.

По време на новите убийства и тримата основни заподозрени — Франческо Винчи, Пиеро Мучарини и Джовани Меле — се намираха в затвора.

Новото двойно убийство предизвика ужас, объркване и породи буря от обвинения срещу полицията. Случаят отново се появи на първите страници на европейските вестници. На хората им се струваше, че докато убиецът постепенно увеличава броя на жертвите си, полицията не прави нищо друго, освен да арестува невинни хора, които по-късно биваха оправдавани от поредния удар на Чудовището. Но Марио Ротела отказа да освободи тримата затворници. Беше сигурен, че те са участвали в убийствата от 1968 година и знаят самоличността на Чудовището.

Полицаите и прокурорите, ангажирани със случая, изпаднаха в паника. Виня се обърна с молба към обществото:

— Който знае нещо, трябва да го сподели — призова той. — Със сигурност има хора, които знаят нещо и по незнайни причини отказват да говорят. Човек с подобни патологични отклонения не може да живее незабелязан от семейството си.

Полицията беше залята от нова вълна анонимни писма, хиляди на брой, някои от които бяха написани с изрязани от списания букви. Те идентифицираха Чудовището с някой съсед, роднина, приятел със странни сексуални навици, местния свещеник или семейния лекар. И отново гинеколозите се оказаха обект на множество обвинения. Други обвинителни писма бяха подписани от известни интелектуалци, които предлагаха заплетени теории, изпъстрени със заучени цитати и фрази на латински.

След двойното убийство във Викио Чудовището от Флоренция се превърна в нещо повече от криминален престъпник; той се беше трансформирал в тъмно огледало, отразяващо същността на самия град — неговите мрачни фантазии, странните му мисли, най-ужасяващите му предразсъдъци. Мнозина твърдяха в писмата си, че зад убийствата стоят езотерични или сатанински култове. Различни професори и самозвани експерти, които не разбираха абсолютно нищо от криминология или серийни убийци, предлагаха своите теории по телевизията или на журналисти от пресата. Един от тези „експерти“ изказа всеобщото вярване, че Чудовището сигурно е англичанин.

— Този тип престъпления е характерен за Великобритания или за най-близкия й съсед, Германия.

Друг подкрепи красноречиво тази теория, пишейки до вестниците: „Представете си Лондон. Ситито. Гъстата нощна мъгла. Внезапно от мрака изскача един примерен, образцов жител на Лондон и започва да напада невинни двойки. Представете си насилието, еротиката, безпомощността, мъчението“…

Съветите не секваха.

„Лесно можете да проследите, откриете и арестувате убиеца; трябва само да го търсите на правилните места: в месарските магазини и болниците, тъй като очевидно става въпрос за касапин, хирург или медицинска сестра“.

Друг: „Със сигурност е ерген, около четирийсетгодишен; живее с майка си, която знае неговата «тайна», но свещеникът също я знае от изповедите му, тъй като той редовно ходи на църква“.

Феминистката интерпретация: — „Чудовището е жена, истинска мъжкарана, от английски произход, която преподава във флорентинско основно училище“.

От всички части на Италия във Флоренция започнаха да се стичат самозвани частни детективи. Голяма част от тях вече носеха в джобовете си решението на случая; други тръгнаха да обикалят нощем хълмовете около града, въоръжени до зъби, търсейки Чудовището или просто позирайки безстрашно с пистолетите си за снимки, които после биваха публикувани в пресата.

Няколко души се явиха в полицейския щаб с твърдението, че те са Чудовището. Един дори успя да се намеси в радиочестотата на „Бърза помощ“ и да обяви:

— Аз съм Чудовището и скоро ще нанеса нов удар.

Много флорентинци бяха шокирани от пороя перверзни, конспиративни теории и най-обикновена лудост, които убийствата бяха отпушили в техните съграждани.

— Никога не бих и допуснал, че във Флоренция живеят такива странни хора — заяви Паоло Канеса, един от прокурорите, работещи по случая.