Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

— Страхувам се — отвърна с горчивина главният инспектор Сандро Федерико, — че някъде в това блато от анонимна лудост се намира следата, от която се нуждаем — и ние ще я пропуснем.

Много от анонимните писма бяха изпратени директно до Марио Специ, „монстролога“ на „Ла Национе“. Сред тях се отличаваше едно послание, написано изцяло с главни букви. Незнайно защо от него го побиха тръпки. То беше единственото, в което имаше късче истина.

БЛИЗО СЪМ ДО ТЕБ. НИКОГА НЯМА ДА МЕ ХВАНЕШ, ОСВЕН АКО САМ НЕ РЕША ДА СЕ ПРЕДАМ. КРАЯТ НА БРОЙКАТА Е ОЩЕ ДАЛЕЧ. ШЕСТНАЙСЕТ СА МАЛКО. НИКОГО НЕ МРАЗЯ, НО ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВЯ, АКО ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ. СКОРО ЩЕ ПОТЕКАТ РЕКИ ОТ КРЪВ И СЪЛЗИ. ТАКА, КАКТО Я КАРАТЕ, ДО НИКЪДЕ НЯМА ДА СТИГНЕТЕ. ВСИЧКО СТЕ ОБЪРКАЛИ. ТОЛКОВА ПО-ЗЛЕ ЗА ВАС. НЯМА ДА ПРАВЯ ПОВЕЧЕ ГРЕШКИ, НО ТОВА НЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ПОЛИЦИЯТА. НОЩТА В МЕН ЩЕ ТРАЕ ВЕЧНО. ЩЕ ПЛАЧА ЗА ТЯХ. ОЧАКВАЙТЕ МЕ.

Думите за шестнайсетте жертви бяха озадачаващи, защото на този етап, заедно с двойното убийство до Викио, труповете бяха само дванайсет (четиринайсет, ако се смятаха и убийствата от 1968 година.) Това водеше до предположението, че писмото е изпратено от поредния болен фантазьор. Но някой си спомни, че в Лука предишната година в колата си са били убити други двама любовници. Пистолетът беше берета двайсет и втори калибър и трупът на жената не беше осакатен. Това престъпление никога не беше официално приписвано на Чудовището от Флоренция, но все още не беше разкрито.

Слуховете продължаваха да внасят смут във Флоренция, докато един инцидент не изкристализира общественото отношение. В следобеда на 19 август 1984 година, почти три седмици след убийствата във Викио, принц Роберто Корсини изчезна в гъстата гора, заобикаляща семейния замък Скарперия, на десетина километра от Викио. Потомък на последната оцеляла княжеска фамилия в Тоскана, принц Роберто произхождаше от древно и богато семейство. Фамилията Корсини бяха дали на света един папа, Клемент XII, и беше построила огромен и красив дворец във Флоренция на бреговете на река Арно. В палацо Корсини фамилията съхраняваше великолепната тронна зала на своя папа, заедно с безценна колекция от ренесансово и бароково изкуство. И макар че през последните години семейството бяха обеднели — до такава степен, че в голяма част от двореца Корсини все още не беше прокарано електричество — през вековете семейството бе притежавало огромни имения. Дядото на Роберто, принц Нери, се хвалел, че може да измине на кон пътя от Флоренция до Рим — около триста километра, — без да излезе от земите си.

Принц Роберто беше груб и мълчалив човек, който не обичаше светския живот и ангажиментите си на аристократ. Предпочиташе да живее в семейния замък в провинцията, като се виждаше само с неколцина приятели. Така и не се ожени и като че ли нямаше приятелки. Онези, които го познаваха добре, с привързаност го наричаха „Мечока“ заради неговата грубост и любов към усамотението. За останалите той просто беше един странен тип.

Някъде около четири часа следобед в неделя, 19 август 1984 година, принц Роберто оставил в замъка няколко приятели от Германия, дошли на гости, и отишъл сам в гората. Не бил въоръжен, но носел със себе си бинокъл. Когато не се прибрал до девет вечерта, приятелите му се разтревожили и се обадили на роднините му, а след това и на карабинерите в съседното градче Борго сан Лоренцо. През по-голямата част от нощта всички претърсвали гората. Не намерили никаква следа от принца и търсенето било прекратено.

На разсъмване претърсването на огромното имение било подновено. Един от приятелите забелязал окървавена клонка. Мъжът слязъл в клисурата покрай бурния поток и там открил счупените очила на принца. Малко по-нататък тревата била окървавена. В калта край водата той забелязал бинокъла му. Няколко метра по-нататък намерил фазан, застрелян с пушка, а след това се озовал и до тялото на принца, който лежал по лице, долната половина от тялото му била във водата, а главата му се била заклещила в цепнатината на една скала.

Мъжът преобърнал тялото: лицето било размазано от изстрел от упор.

Слуховете обхванаха Флоренция като горски пожар. Чудовището се отличаваше с ум, хитрост, хладнокръвие и педантичност, което караше мнозина да си мислят, че става въпрос за богат благородник. Загадъчното убийство на принца, който беше известен със странностите си и живееше сам в мрачния и зловещ замък в същия район, където бяха извършени няколко от убийствата, остави много хора с убеждението, че именно принц Роберто Корсини е Чудовището от Флоренция.