Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Двойното разследване във Вилачидро и Тоскана убеди Марио Ротела и неговите карабинери-следователи, че най-накрая са попаднали на правилния човек. Салваторе Винчи беше четвъртият участник в убийството на Барбара Лочи. Най-вероятно притежаваше берета двайсет и втори калибър. Единствен от заговорниците имаше кола. Той е донесъл пистолета на местопрестъплението, той е стрелял първи и после е отнесъл пистолета със себе си. Разследването потвърди, че той е хладнокръвен убиец и сексуален маниак.

Салваторе Винчи беше Чудовището от Флоренция.

Сред цялата тази какофония изпъкваха няколко несъмнени факта, открити посредством солидна полицейска работа и експертни анализи.

Първият беше анализът на пистолета. Бяха му направени цели пет балистични експертизи и резултатът винаги се оказваше един и същ: Чудовището е използвало само един пистолет, берета двайсет и втори калибър, който е „стар и износен“, с дефектен ударник, оставящ характерен белег върху основата на всяка гилза. Патроните бяха вторият факт. Всичките бяха „Уинчестър“, серия „Н“. Всички използвани при убийствата патрони бяха излезли от две кутии. Това беше демонстрирано при изследването с електронен микроскоп на буквата „Н“, щампована върху основата на гилзите — всичките имаха еднакви микроскопични дефекти, които показваха, че са щамповани с една и съща боя. А степента й на износване показваше, че и двете кутии са били пуснати в продажба преди 1968 година.

Всяка кутия съдържаше петдесет патрона. Като се започне от първото престъпление през 1968 година, след като пистолетът беше изстрелял петдесет гилзи от първата кутия, стрелецът бе отворил втората. Първите петдесет бяха с медна ризница, а следващите — с оловна. Не беше открито нищо, което да потвърди използването на второ оръжие или че е имало повече от един убиец. Но пък телата са били влачени, което предполагаше, че наблизо е имало втори човек, който да помага.

Същото се отнасяше и до ножа, използван от убиеца. Всички експертни анализи заключаваха, че е бил използван един и същи нож, изключително добре наточен, с характерен белег или рязка на острието, назъбен до върха с дълбочина от около два милиметра. Някои експерти спекулираха, че това е патада, ножът, който използват сардинските овчари, но повечето говореха, с известна несигурност, че става въпрос за водолазен нож. Всички обаче бяха на едно мнение, че нарезите са толкова еднакви, че несъмнено са извършени от един и същи човек, десничар.

И последно, Чудовището избягваше да докосва жертвите си, освен по необходимост, и ги събличаше като разрязваше дрехите им с ножа. Нямаше никакви следи от изнасилване или сексуални злоупотреби.

Всички експерти по психология бяха на едно мнение по въпроса за психопатологията на Чудовището.

— Той винаги работи сам — пише един експерт. — Присъствието на други хора отнема от ореола на истинския извършител на престъпленията, които в основата си са проява на сексуален садизъм: Чудовището е сериен убиец и действа сам… Отбелязаната липса на всякакъв сексуален интерес, различен от изрязването, предполага наличието на абсолютна импотентност или умишлено въздържане от полов акт.

През септември 1984 година Ротела най-накрая пусна на свобода „Двойното Чудовище“ Пиеро Мучарини и Джовани Меле, които се намираха в затвора по време на убийствата във Викио. Два месеца по-късно освободи и Франческо Винчи, който също лежеше в затвора по време на последните убийства.

Заподозрените бяха сведени до един: Салваторе Винчи. Сложиха къщата му под двайсет и четири часово наблюдение, седем дни в седмицата. Телефоните му се подслушваха. Щом излезете от дома, за него веднага се лепваше някой полицай.

С отминаването на зимата и приближаването на следващото лято — лятото на 1985 година — отново се надигнаха познатите страхове. Всички бяха сигурни, че Чудовището пак ще нанесе удар. Новата елитна група Squadra Anti-Mostro , натоварена с разследването му, работеше с трескава активност, но въпреки това не постигаше особен прогрес.

Когато Франческо Винчи беше освободен от затвора, Марио Специ, който в статиите си често бе изразявал увереността си в неговата невинност, беше поканен на празненството по случай завръщането му у дома, в Монтелупо. Специ прие необичайната покана с надеждата да успее да направи интервю. Масите бяха отрупани с пикантни салами, миризливо овче сардинско сирене, верментино ди Сардения и fil’e ferru , силната островна ракия. На края на партито Винчи се съгласи да даде интервю на Специ. Той отговаряше на въпросите му резервирано, интелигентно и предпазливо.