Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Салваторе и Франческо били братята, които щели да изиграят важна роля в историята с Чудовището от Флоренция. Физически двамата много си приличали: ниски и набити, добре изглеждащи, с къдрави, гарвановочерни коси, неспокойните им очи се взирали напрегнато през дълбоките цепки на грубите им, арогантни лица. И двамата притежавали интелигентност, която далеч надхвърляла очакванията предвид произхода им. Но независимо от приликата между тях, двамата братя нямало как да бъдат по-различни. Салваторе бил тих, замислен, интровертен, склонен към разумни аргументи и дискусии, в които се впускал със сладкодумната благовъзпитаност, характерна за Стария свят. Носел очила, които му придавали вид на професор по латински. Франческо, по-младият, бил общителен и самонадеян, човек на действието с мачовистка самоувереност, истински balente .

И естествено, двамата се мразели.

Щом пристигнали в Тоскана, Салваторе си намерил работа като зидар. Франческо прекарвал по-голямата част от времето си в един бар в покрайнините на Флоренция, който бил прочут като свърталище на сардински престъпници. Тук се помещавал неофициалният щаб на трима прочути гангстери от Сардиния, които били прехвърлили в Тоскана класическия сардински бизнес: отвличане срещу откуп. Тези мъже отчасти били отговорни за вълната от отвличания, която заляла Тоскана в края на шейсетте и седемдесетте. Когато, например, някой откуп закъснявал, те убивали жертвата, която била някой граф, и се отървавали от тялото, като го давали за храна на човекоядни прасета — подробност, която Томас Харис много успешно използва в романа си „Ханибал“. Доколкото ни е известно, Франческо Винчи никога не е участвал в тези отвличания. Той се отдал на дребни грабежи, кражби и една друга почетна сардинска традиция, кражбите на добитък.

Салваторе наел стая в една порутена къща, обитавана от семейство Меле от Сардиния — там Стефано Меле живеел заедно с баща си, роднините си и съпругата си, Барбара Лочи. (В Италия съпругата по традиция запазва моминската си фамилия след сватбата.) Барбара Лочи имала хубава фигура и тъмни бадемови очи, плосък нос и плътни, добре оформени устни. Харесвала прилепналите червени поли, които подчертавали фигурата. Още като тийнейджърка в Сардиния, обеднялото й семейство уредило да сключи брак със Стефано, който произхождал от малко по-богата среда. Той бил доста по-възрастен от нея и на всичкото отгоре бил uno stupido , глупак. Когато семейство Меле емигрирало в Тоскана, тя заминала заедно с тях.

Щом пристигнали в Тоскана, изключително жизнената Барбара се захванала да съсипва семейната чест на Меле. Тя често крадяла пари от роднините си и излизала в града в търсене на мъже, на които плащала и тайно вкарвала в дома на семейство Меле. Стефано изобщо не можел да я контролира.

В опитите си да сложи край на нощните й похождения, патриархът на фамилията Меле, бащата на Стефано, сложил железни решетки на прозорците на първия етаж и се опитал да я държи заключена вкъщи. Не се получило. Барбара скоро се хванала с новия им квартирант Салваторе Винчи.

Съпругът на Барбара не пречел на връзката им. Дори я окуражавал. По-късно Салваторе Винчи свидетелства:

— Той не ни ревнуваше. Всъщност той ме покани да живея в дома им, когато си търсех място, където да се настаня. „Ела да живееш с нас! — каза ми. — Имаме свободна стая“. „За какви пари?“ „Дай, колкото можеш“. Така че се нанесох в къщата на Меле. И той веднага ме вкара в леглото на жена си. След това ме караше да я водя на кино. Твърдеше, че за него няма никакво значение. Иначе щял да отиде да играе карти в клуба и щял да ме остави насаме с нея в къщата.

Веднъж моторът на Стефано бил блъснат от кола и той останал няколко месеца в болница. На следващата година Барбара му родила син, Наталино, но всеки, който можел да брои до девет, можел да разбере, че бащинството му е твърде съмнително.

На патриарха на фамилията му омръзнало Стефано и жена му да петнят семейната чест и той ги изхвърлил от къщата заедно със Салваторе. Стефано и Барбара наели една барака в работническото предградие в западната част на Флоренция, където тя продължила да се вижда със Салваторе с пълното (и наистина ентусиазирано) съдействие на съпруга си.

— С какво ме привличаше? — свидетелства по-късно Салваторе за Барбара. — Ами когато правехме любов, със сигурност не стоеше като статуя. Същността на играта й беше позната и тя знаеше как да я играе.

През лятото на 1968 година Барбара зарязала Салваторе и се захванала с брат му Франческо, balente , който се правел на мачо. Докато била с него, Барбара приела ролята на гангстерско гадже, ходела в сардинския бар, занасяла се с бандитите, поклащала бедра. Обличала се като фатална жена. Веднъж си позволила твърде много, поне според вкуса на Франческо — той я сграбчил за косата и я извлякъл на улицата, разкъсал предизвикателната рокля и я оставил пред очите на събралата се тълпа само по бельо.