Кейт Мортън - Изплъзване от времето

В момента Фани с енергично потрепване на гласа и миглите си завършваше финалните ноти на „Сватбен танц“. Публиката я изпрати с любезни ръкопляскания. Тя се усмихна кокетно и се поклони, но така и не успя да се наслади на овациите, тъй като бе принудена да напусне сцената сред суетнята и шума, свързани с подготовката на следващите изпълнители.

Докато тя слизаше от дясната страна на импровизираната сцена, от лявата страна, облечени в нещо като тоги, се появиха Емелин и Дейвид. Стискаха в ръце три дълги дървени пръчки и чаршаф, които бързо се превърнаха в нещо като леко килната палатка. Пролазиха вътре и стояха там на колене, докато шумът в залата не стихна.

— Дами и господа — долетя глас от задната част на сцената, — ще видите епизод от книгата на Стария завет „Числа“.

Одобрителен шум от страна на публиката.

— В древни времена семейство се готви да пренощува в планината. Брат и сестра разговарят за скорошната сватба на своя брат.

Нови, доста немощни аплодисменти.

— Но, братко — с важен глас подхвана Емелин, — какво е направил Мойсей?

— Взел си е жена — доста иронично отговори Дейвид.

— Но тя не е от нашите — рече Емелин и обърна лице към публиката.

— Така е, сестро. Етиопка е.

Емелин заклати глава, а на лицето й се изписа прекомерна загриженост.

— Оженил се е извън племето. Какво ще стане с него сега?

Изведнъж от дъното на сцената се разнесе ясен глас, който кънтеше така, сякаш говорителят бе поставил пред устата си картонена тръба.

— Аарон! Мириам!

Емелин демонстрира най-доброто, на което бе способна, за да покаже колко е изплашена, и в същото време цялото й внимание бе насочено към това, което щеше да последва.

— Говори Бог. Вашият баща. Излезте навън в лагера на събратята си.

Емелин и Дейвид се подчиниха, пролазиха навън от палатката и се изправиха в предната част на сцената. Потрепващото осветление хвърляше безброй сенки върху чаршафа зад тях.

Очите ми бяха привикнали към мрака и най-сетне успях да позная лицата и фигурите на част от присъстващите. На първия ред в официални рокли бяха дамите — различих увисналата челюст на лейди Клементайн и шапката с пера на лейди Вайълет. Няколко реда по назад бе майорът с жена си. Близо до мен с кръстосани крака и вирнато нагоре лице седеше господин Фредерик. Загледах се в профила му. Видя ми се някак различен. На проблясващата светлина на фенерите с тези високи скули и вперени напред очи ми заприлича на труп. Имаше нещо необичайно в очите му. Ами да! Не носеше очила. Не бях го виждала без тях.

В този момент Господ започна да дава своите нареждания и отново насочих вниманието си към сцената.

— Защо вие, Мириам и Аарон, дръзвате да говорите против моя слуга Мойсей?

— Прости ни, татко — обади се Емелин, — ние просто…

— Достатъчно! Събудихте гнева ми!

Последваха няколко шумни удара, наподобяващи гръмотевици (вероятно биеха барабан), и всички подскочиха. Струя дим се показа иззад завесата в дъното и пропълзя към авансцената.

Лейди Вайълет изписка, но Дейвид прошепна високо от мястото си:

— Няма страшно, бабо. Това е част от сценария.

Последва весел смях сред публиката.

— Вие ме разгневихте! — яростно кънтеше гласът на Хана в притихналата зала. — Дъще — продължи тя и Емелин извърна лице от публиката по посока на разнасящия се във въздуха облак, — да те покоси проказа!

— Не! — отчаяно извика Емелин и покри лицето си с длани. Поседя така минута-две и едва тогава се извърна към залата, за да покаже резултата от клетвата.

Всички ахнахме. Актьорите в сценката, след известно колебание дали да използват маска или мармалад и сметана, в крайна сметка се бяха спрели на второто.

— Калпазани — отрони се от гърдите на госпожа Таунсенд. — Уверяваха ме, че им трябва мармалад за кифлите.

— Сине — продължи да нарежда гласът след подходящо дълго драматично мълчание. — Твоят грях е не по-малък, но на теб не съм ти така сърдит.

— Благодаря ти, татко! — рече Дейвид.

— Но запомни, никога повече не обсъждай съпругата на своя брат.

— Да, господарю!

— Сега можете да си вървите.

— Господарю — протегна към Емелин ръка Дейвид, който едва сдържаше вече смеха си, — умолявам те да излекуваш сега сестра ми.

Цялата публика притихна в очакване на отговора на Бог.

— Не — гласеше той. — Не мисля, че мога сега. Тя трябва да прекара седем дни извън лагера. Едва тогава ще бъде приета отново. — В този момент Емелин падна на колене и докато Дейвид отпускаше ръка на рамото й, иззад завесите в лявата страна на сцената се подаде Хана. Публиката ахна. Беше облечена в безупречен мъжки костюм — сако с панталон, цилиндър, бастунче, от жилетката под сакото се подаваше ланецът на бутафорен часовник, а на носа й се мъдреха очилата на господин Фредерик. С бавни стъпки стигна до центъра на сцената, като не спираше да върти закачливо бастуна в ръка. Когато заговори отново, тя съвършено имитираше интонацията на баща си. — Дъщеря ми трябва да разбере, че има едни правила за момчетата и други за момичетата. — Поредно мълчание. — За да се промени това, трябва да поеме по хлъзгавия път на борба за правата на жените.