Александра Потър - Ти, който не си за мен

— А кой е Харолд? — питам объркано.

— Нямам представа — свива рамене тя. — И точно в това е проблемът.

— Ако търсиш изчезнал човек, имам страхотни връзки в нюйоркската полиция — вметва услужливо Кейт.

— Сестра ми е омъжена за ченге — пояснявам аз.

— Така ли? — ококорва се Робин. — Боже, колко вълнуващо!

— Е, не чак толкова — засмива се сестра ми. — Защото не познаваш Джеф.

— Нито пък Харолд — напомня й барманът, който най-безсрамно е започнал да ни подслушва. Изглежда леко обиден, че е бил пренебрегнат заради някакъв си напълно непознат с име от миналия век.

— Е, да. Засега не го познавам. Но си знам, че е някъде там и ме чака! — отсича абсолютно уверено Робин. — Една врачка ми каза!

— Ходила си при врачка ! — провиква се възмутено Кейт.

— Ами да. Преди година — кимва съвсем сериозно Робин. — Каза, че скоро съм щяла да срещна сродната си душа и затова трябва да се оглеждам за мъж на име Харолд. — Спуска ръка към огромния медальон от розов кристал, висящ на врата й, и здраво го стисва. — Когато става въпрос за любов, трябва да се доверя единствено на силата на вселената!

Отново поглеждам сестра си. Отдалече се вижда, че едва сдържа цинизма си.

— А случайно да е казала как трябва да изглежда този Харолд? — изплюва накрая.

Робин млъква и оглежда внимателно бара, за да се увери, че никой не я подслушва. Очевидно се страхувала не би някой да отпраши с тази строго секретна информация и пръв да открие Харолд. Накрая, когато се убеждава, че периметърът е обезопасен, тя прошепва със заговорнически тон:

— Висок, с тъмна коса и много красив!

С периферното си зрение забелязвам как барманът издува важно гърди.

— Боже, каква изненада! — завърта презрително очи сестра ми.

— Заповядайте, дами! — прекъсва ни барманът и поставя на бара пред нас три питиета. — Това прави двайсет и осем долара.

— Аз ще платя! — отсичам веднага и се присягам за чантата си. — Сега е мой ред. — И започвам да ровя за портмонето си, обаче вътре има толкова много неща, че не мога да го открия. На вид големите чанти може и да са модерни, но на практика са крайно неудобни — вместо да те улесняват, те просто те карат да мъкнеш навсякъде със себе си купища боклуци.

Изваждам праисторическа обвивка от брауни, гланц за устни, целия покрит с мъх, пропуск за метрото… По дяволите! Все тук някъде трябва да е! И тъкмо я накланям, за да погледна по-добре, когато тя внезапно се преобръща и цялото й съдържание се изсипва на пода.

— О, боже! Дай да ти помогна! — провиква се Робин. Слиза от столчето и започва да ми събира нещата. — Аууу, какво е това?

Поглеждам и забелязвам, че държи списанието, което четох в метрото.

— О, нищо особено! — отсичам и протягам ръка, за да го изтръгна от ръцете й. Твърде късно — тя вече е обърнала на теста.

И започва да чете на глас: „Всеки търси своята половинка…“ Вдига очи към мен.

— Аууу! Обожавам такива неща!

— Защо ли не съм изненадана — промърморва Кейт и плаща на бармана вместо мен.

Поглеждам я с благодарност и изломотвам:

— Просто някакви глупости! — Обаче усещам, че бузите ми пламват.

— Но нали си го попълнила! — опровергава ме Робин и вдига доказателството.

О, господи! Сега вече се чувствам като пълен идиот!

— Ами просто в метрото се чудех какво да правя, та… Нали знаете как е… — промърморвам под носа си, като се старая да не гледам към сестра ми. Веднъж, докато бях тийнейджърка, тя ме хвана тайничко да си чета хороскопа, както и този на Рики Джонстън, по когото си падах още от детската градина, и после месеци наред ме подиграваше за това.

Години по-късно нищо не се е променило.

— Дай ми го! Ще го хвърля! — изсмивам се небрежно и поднасям ръка, обаче Робин вече чете най-задълбочено и въобще не ми обръща внимание.

— И какъв ти е резултатът? Той ли е Единственият? — вдига с надежда очи тя.

— Вижте какво, не ми е приятно да ви го съобщя, но трябва да знаете, че такова нещо като „Единствен“ и „Неповторим“ просто не съществува! — намесва се най-сетне сестра ми, на ръба на търпението си. — Всичко това са пълни глупости!

Робин се умърлушва като шестгодишно дете, на което току-що са му казали, че Феята на зъбчетата не съществува.

— Ама нали ти си омъжена?! — сеща се по едно време да протестира. — Ами съпругът ти?

— Какво общо има той? — поглежда я с презрение Кейт. — Не че не обичам Джеф, но не бих го нарекла моята сродна душа или моята половинка!

— Така ли? — ахва Робин.