Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

— Пътуването ще трае около четирийсет минути — обади се Хамънд някъде от задните седалки.

Грант гледаше как ниските хълмове стават все по-високи, после хеликоптерът се гмурна в пелена от разкъсани облаци и отново изплува на слънце. Под тях се виждаха зъберите на планините и Грант се изненада колко са голи. Долу се редяха акър след акър обезлесени ерозирали хълмове.

— Коста Рика упражнява по-добър контрол върху населението в сравнение с другите държави в Централна Америка — каза Хамънд. — Но въпреки това страната е много обезлесена. Тази тенденция особено се е засилила през последното десетилетие.

Излязоха от облаците от другата страна на планината и Грант забеляза плажовете по западния бряг. Прелетяха над някакво крайбрежно селце.

— Баия Анаско — обяви пилотът. — Рибарско селище. — Той посочи на север. — Там горе виждате резервата „Кабо Бланко“. Плажовете му са прекрасни.

Пилотът насочи машината към океана. Водата стана първо зелена, после наситеносиня. Слънцето проблясваше по повърхността й. Беше около десет часът сутринта.

— Само след няколко минути ще видим Исла Нублар — оповести Хамънд. После обясни, че Исла Нублар не бил истински остров, а по-скоро нещо като планина в морето, вулканичен скален израстък от дъното на океана. — Навсякъде по острова има следи от вулканичния му произход — каза Хамънд. — На много места има дупки, от които излиза пара, а земята често пъти едва не опърля краката. Поради това, а също и заради преобладаващите течения Исла Нублар е обвит в мъгла. Когато идем, ще се убедите сами… а, ето че пристигнахме.

Хеликоптерът се устреми ниско над водата. Пред себе си Грант видя скалистия назъбен остров, който рязко се издигаше от океана.

— Боже, прилича на Алкатраз — възкликна Малкълм.

Гористите му склонове бяха обвити в мъгла, което му придаваше тайнственост.

— Да, но е много по-голям — каза Хамънд. — Дълъг е десетина километра, а в най-широката точка е към пет километра, тоест общо някъде към петдесет-шейсет квадратни километра. Това е най-големият резерват за животни в Северна Америка.

Хеликоптерът започна да се издига и се насочи към северния край на острова. Грант се опитваше да го огледа през мъглата.

— Обикновено не е толкова гъста — поясни Хамънд, който изглеждаше поразтревожен.

В северната част на острова хълмовете бяха най-високи и се издигаха на повече от шестстотин метра над океана. Върховете им бяха обвити в мъгла, но Грант успя да види назъбените канари и бушуващия океан под тях. Хеликоптерът се издигна над чукарите.

— За жалост трябва да се приземим на острова — каза Хамънд. — Не обичам да го правя, защото това притеснява животните. Пък и понякога е страшничко…

Той млъкна и се чу гласът на пилота.

— Започваме спускането. Дръжте се!

Хеликоптерът започна да се снижава и почти веднага мъглата ги обгърна. В слушалките на Грант непрекъснато се чуваше писукане, но той не виждаше абсолютно нищо. След малко успя да различи зелени борови клони, който се протягаха към тях от талазите мъгла. Някои от клоните бяха съвсем близо.

— Как, по дяволите, го прави това? — запита Малкълм, но никой не отвърна.

Пилотът извърна глава наляво, после надясно — оглеждаше боровата гора. Дърветата бяха все така близо. Хеликоптерът бързо се спускаше надолу.

— Божичко! — възкликна Малкълм.

Сега писукането стана по-силно. Грант погледна пилота, който се бе съсредоточил в спускането. После извърна очи и през плексигласовото кълбо видя огромен ярък флуоресцентен кръст. По краищата на кръста имаше сигнални светлини. Пилотът поправи леко курса и след миг машината докосна земята. Свистенето на перките заглъхна.

Грант въздъхна и разкопча предпазния колан.

— Наложи се да се спуснем така бързо — обясни Хамънд — заради среза на вятъра. На този връх често духа много силно и… е, вече сме в безопасност.

Някакъв човек тичаше към хеликоптера. Мъж с бейзболна шапка и червена коса. Отвори вратата и бодро ги поздрави:

— Здравейте! Аз съм Ед Реджис. Добре дошли на Исла Нублар! И, моля ви, внимавайте!

По хълма се виеше тясна пътечка. Въздухът беше мразовит и влажен. Когато се спуснаха по-надолу, мъглата започна да се разсейва и Грант успя да огледа пейзажа. Заприлича му на северозападното крайбрежие на Тихия океан, на Олимпийския полуостров.

— Точно така — каза Реджис. — Тук преобладава широколистната етажна гора. Доста се различава от растителността на континента, която е типична джунгла. Но този микроклимат съществува само по високите места, по северните склонове на хълмовете. По-голямата част на острова е с тропическа флора.